Читать «Да вярваш в чудеса» онлайн - страница 152

— Продължавай, Котън. Почва да става интересно.

— Юджин, спомняш ли си да ти е станало лошо, когато през онзи ден влезе в мината?

Юджин обмисли въпроса.

— Трудно ми е да си спомня. Може би малко ме заболя глава.

— Добре, според твоето мнение на специалист може ли избухналият динамит да е отхвърлил тялото на Джими там, където си го намерил?

Юджин се обърна към заседателите и без да бърза, ги огледа един по един.

— Не, сър!

— Благодаря, Юджин. Нямам повече въпроси.

Гуд излезе напред, опря длани в парапета пред свидетелското място и приведе глава към Юджин.

— Момче, ти живееш в къщата на мис Кардинал, нали?

Юджин леко се отдръпна, но гледаше Гуд право в очите.

— Да, сър.

Гуд се обърна многозначително към заседателите.

— Цветнокож мъж и бяла жена в една къща?

Котън скочи още преди Гуд да довърши въпроса.

— Ваша светлост, не може да му позволите това.

— Мистър Гуд — каза Аткинс, — такива неща можете да си ги вършите в Ричмънд, но не и в моя съд. Ако имате да питате този човек за нещо по делото, питайте го, ако ли не, седнете. И ако нещо не бъркам, името му е мистър Юджин Рандал, а не „момче“.

— Да, ваша светлост, разбира се. — Гуд се изкашля, отстъпи назад и пъхна ръце в джобовете си. — И тъй, мистър Юджин Рандал, вие казахте, че според вашето мнение на специалист сте били на около седемдесет метра от динамита, а мистър Скинър на половината от това разстояние и тъй нататък. Помните, че го казахте, нали така?

— Не, сър. Казах, че бях на двайсет и пет метра навътре, това прави седемдесет и пет метра от динамита. И казах, че съм намерил Даймънд на четирийсет метра от мен. Значи на трийсет и пет метра от мястото, дето сложих динамита. Не мога да кажа колко далече го е отхвърлил взривът.

— Добре, добре. Ходили ли сте някога на училище?

— Не.

— Никога?

— Никога, сър.

— Значи никога не сте учили математика, нито дори събиране и изваждане. И все пак заставате тук и под клетва говорите за съвсем точни разстояния.

— Да.

— Как е възможно това за един неук цветнокож като вас? Който никога не е смятал колко прави едно и едно под погледа на учителя. Защо да ви вярват тия чудесни съдебни заседатели, когато ги обсипвате с големи числа?

Юджин продължаваше да гледа право в самоувереното лице на Гуд.

— Смятането го знам много добре. Цифрите и тъй нататък. Мис Луиза ме научи. А и ме бива с чука и триона. На сума ти хора в планината съм помагал да си построят обор или плевня. Като си дърводелец, трябва да разбираш от числа. Какво става, ако речеш с метър дъска да запълниш метър и двайсет?

Из залата отново избухна смях и Аткинс пак не се намеси.

— Чудесно — каза Гуд. — Значи умеете да режете дъски. Но как можете да сте сигурен в това, което казвате, сред непрогледния мрак на една криволичеща мина? Хайде, мистър Юджин Рандал, кажете ни?

При тия думи Гуд погледна към заседателите със злорада усмивка.

— Сигурен съм, защото го има там, на стената — каза Юджин.

Гуд се вторачи в него.

— Моля?

— Белязал съм с вар стените през два метра цели сто и двайсет метра навътре. По нашия край много хора го правят. Като гърмиш под земята, трябва да си адски сигурен накъде ще бягаш. Особено аз, щото имам куц крак. Пък и тъй знам къде са добрите жили. Ако идете с фенер в мината, господин адвокат, ще ги видите онез белези, ясни като бял ден. Тъй че можете да вярвате на туй, дето го казвам, като на Светото писание.