Читать «Да вярваш в чудеса» онлайн - страница 15

Лу почти не бе спала, защото споделяше горното легло с Оз, който дори и при най-добри обстоятелства се въртеше по цяла нощ. А в подскачащия влак, устремен към един непознат и страшен свят, братчето й се бе превърнало насън в същинско диво коте. По ръцете й имаше синини от мятането му, макар че го бе прегръщала здраво през цялото време; ушите й още кънтяха от жалните му писъци въпреки нейния утешителен шепот. Накрая Лу слезе долу, докосна с боси нозе студения под, добра се пипнешком до прозореца, дръпна завесите и бе възнаградена с първата си гледка към планините на Вирджиния.

Веднъж Джак Кардинал бе казал на дъщеря си, че според мнозина специалисти Апалачите всъщност се състоят от две планински вериги. Първата била оформена преди милиони години при отдръпването на морето и нагъването на земната кора и се издигнала така високо, че си съперничела с днешните Скалисти планини. По-късно тия хребети ерозирали от дъждовете и ударите на морските бури. Сетне светът се разтърсил отново, обясняваше бащата на Лу, скалите пак се издигнали, макар и не тъй високо както преди, и оформили сегашните Апалачи, които се възвисявали заплашително, за да отделят Западна Вирджиния, и стигали от Канада чак до Алабама.

Апалачите възпрепятствали бързото преселение на запад, разказваше Джак на любопитната Лу, и дълго пречели на американските колонии да се обединят, за да извоюват своята независимост от английската монархия. По-късно природните ресурси на планинската верига дали тласък за една от най-великите производствени епохи в историята на човечеството. И все пак, добавяше баща й с примирена усмивка, човекът никога не признава каква помощ е оказала планината в неговите дела.

Лу знаеше, че Джак Кардинал бе обичал планините на Вирджиния и бе изпитвал искрено преклонение към тия високи, ъгловати скали. Той често й казваше, че в онова късче извисена земя се таи нещо вълшебно, защото вярваше, че в него има могъщи сили, които логиката не е способна да обясни. Неведнъж Лу се питаше как може някаква смес от пръст и камъни, та била тя и висока, тъй силно да изумява баща й. Сега за пръв път долови отговора, защото никога не бе имала подобно преживяване.

Възвишенията от обрасла с дървета пръст и острите скали, които бе зърнала най-напред, всъщност представляваха само ниски предпланини; отвъд тия „деца“ тя видя очертанията на техните високи родители — планините. За тях сякаш нямаше граници нито в небето, нито по земята. Тъй грамадни и необятни бяха, че изглеждаха неестествени, макар да се раждаха от самата кора на планетата. И нейде там имаше една жена, чието име носеше, ала никога не я бе срещала. В тази мисъл се таяха едновременно утеха и тревога. За миг обзета от паника, Лу имаше чувството, че тракащият влак ги е пренесъл в друга слънчева система. Сетне до нея се появи Оз и макар че той рядко вдъхваше увереност у околните, Лу изпита облекчение от кроткото му присъствие.

— Мисля, че наближаваме — каза тя, разтривайки раменната му, за да прогони напрежението от поредната доза кошмари.