Читать «Не бой се от нищо» онлайн - страница 212

Прозорците не светеха. Не знаех дали Санди Кърк спи или не е вкъщи.

Разтоварихме увитите в чаршафи трупове и ги оставихме пред вратата.

Потеглихме и Боби попита:

— Спомняш ли си, когато идвахме тук като деца да гледаме как работи бащата на Санди?

— Да.

— Представяш ли си някоя нощ да бяхме намерили нещо такова на стълбите му?

— Жестоко.

Трябваше дълго да почистваме и да оправяме щетите в къщата на Боби, но не бяхме готови да се заловим с тази задача. Отидохме у Саша, прекарахме остатъка от нощта в нейната кухня, прояснявайки съзнанието си с още бира, и прочетохме разказа на баща ми за нашия нов свят и нов живот.

Майка ми бе измислила нов революционен подход към създаването на ретровируси с цел да пренесе гени в клетките на пациенти или на опитни животни. В тайната лаборатория на Уайвърн учени от световна класа бяха осъществили идеите й. Новите „куриери“, микроорганизмите, били по-селективни, отколкото някой се надявал.

„Годзила идва“, както се бе изразил Боби.

Новите вируси, макар и омаломощени, се оказали толкова умни, че не само доставяли пратката си от генетичен материал, но и избирали пакет от ДНК на пациента — или от лабораторното животно, — за да замести онова, което са донесли. Така те станали двупосочни куриери, внасящи и изнасящи генетичен материал от организма.

Освен това се оказали способни да улавят други вируси в организма, да избират от тях характерни особености и да се видоизменят. Мутирали повече и по-бързо от всеки друг микроорганизъм, познат дотогава. Преобразявали се за часове. Можели и да се възпроизвеждат, макар да били омаломощени.

Преди някой в Уайвърн да разбере какво става, новите вируси на мама прехвърлили голямо количество генетичен материал не само върху опитните животни, но и върху учените и другите служители в лабораториите. Заразата не се осъществява само чрез контакт с телесни течности. Дори допирът до кожата е достатъчен, за да се реализира пренасянето на микроорганизмите, ако имаш и най-малката рана или порязване.

В бъдеще, когато всички бъдем заразени, ще придобием нова ДНК, различна от нормалната. Резултатът ще бъде специфичен за всеки индивид. Някои от нас няма да се променят осезателно, защото ще получат толкова много частици и фрагменти от толкова много източници, че няма да има кумулативен ефект. Докато клетките ни умират, внесеният материал или ще се появи, или няма в новите клетки, които ще ги заменят. Но други от нас вероятно ще се превърнат в чудовища.

Или, ако перифразирам Джеймс Джойс, това ще внесе печал в нашия смешен животински свят. Ще го обогати със странни разновидности.

Не знаем дали промяната ще се ускори, дали ефектите ще станат по-видими, дали тайната ще бъде разкрита в процеса на работата върху ретровирусите, нито дали ще бъде процес, протичащ незабележимо в продължение на десетилетия или векове. Само можем да чакаме. Бъдещето ще покаже.

Татко, изглежда, е мислел, че проблемът не е възникнал заради грешка в теорията. Той смята, че хората в Уайвърн, изпробвали на практика теориите на майка ми и разработили ги, докато получат действителни организми, са по-виновни от нея, защото са се отклонили от представите й по начини, които навремето може да са изглеждали незначителни, но накрая са се оказали катастрофални.