Читать «Не бой се от нищо» онлайн - страница 21

Нощем често се чувствам безтегловен и сега изпитах същото. Носех се безшумно като муха, плъзгайки се в сенките.

Този свят без слънце, който ме бе приютявал и поддържал в продължение на двайсет и осем години, винаги е бил място на спокойствие и утеха за мен. Но сега, за пръв път през живота ми, ме измъчваше усещането, че някакъв хищник ме преследва в мрака.

Устоявайки на изкушението да погледна през рамо, ускорих ход и сякаш наистина полетях по тесните задни улици и тъмни проходи на Мунлайт Бей.

Втора глава

Вечерта

5.

Виждал съм снимки на калифорнийски пиперови дървета на дневна светлина. Когато са ярко осветени, те приличат на дантела, изящни, зелени мечти.

Нощем пиперовите дървета придобиват различен вид — сякаш навеждат корони и отпускат дългите си клони, за да скрият лица, измъчвани от грижи или скръб.

Такива дървета растяха от двете страни на алеята за коли пред погребалния дом на Кърк, който се извисяваше на могила от три акра в североизточния край на града, навътре от магистрала номер едно. Дотам се стигаше по надлез. Дърветата стояха като редица опечалени, чакащи да поднесат съболезнованията си.

Докато се изкачвах по частния път, по който лампи с формата на гъби хвърляха кръгове светлина, дърветата се раздвижиха от бриза. Съприкосновението между вятъра и листата прозвуча като шепнещ вопъл.

Около погребалния дом нямаше паркирани коли, което означаваше, че няма погребение.

Обикалял съм Мунлайт Бей само пеша или с велосипеда си. Няма смисъл да се уча да карам кола. Не бих могъл да я използвам през деня, а нощем би се наложило да си слагам слънчеви очила, за да се защитя от идващите насреща фарове. Ченгетата обикновено се мръщят, когато видят, че нощем някой шофира с тъмни очила, независимо колко елегантен изглежда.

Пълната луна се бе издигнала на небосвода.

Обичам луната. Тя свети, без да топли. Излага на показ красивото и скрива грозното.

На широкия хребет на хълма върхът се извива, за да образува просторно обръщало с малък, лъскав кръг по средата. В центъра има железобетонна репродукция на „Пиета“ от Микеланджело.

Тялото на мъртвия Христос, сгушено в скута на майка му, беше озарено от отразена лунна светлина. Девата също блестеше с бледо сияние. На слънцето тази репродукция сигурно изглеждаше непогрешимо дело на лош вкус.

Но изправени пред ужасна загуба, повечето опечалени намират утеха в уверения за вселенски замисъл и значение, макар и така непохватно изразени както в тази скулптура. Едно от нещата, които харесвам у хората, е способността им да се окриляват и от най-малките пориви на надежда.

Спрях пред портала на погребалния дом. Колебаех се, защото не можех да преценя каква е опасността, в която се готвех да се впусна.

Масивната двуетажна сграда в георгиански стил — червени тухли и бели дървени первази — би била най-красивата в града, ако мястото не беше Мунлайт Бей. Космически кораб от друга галактика, кацнал тук, не би изглеждал по-чужд за нашето крайбрежие от красивата купчина на Кърк. Бяха й необходими не пиперови дървета, а брястове, не ясната калифорнийска шир, а мрачни небеса и периодично бичуване с дъждове, много по-студени, отколкото онези, които падаха тук.