Читать «16:50 от Падингтън» онлайн - страница 7

II.

Но в сутрешните вестници нямаше нищо.

След като се увериха в това, госпожица Марпъл и госпожа Магликъди приключиха закуската си в мълчание. И двете размишляваха.

После направиха обиколка на градината. Обикновено увлекателно развлечение, днес тя премина някак вяло. Госпожица Марпъл наистина обърна внимание на някои нови и редки екземпляри, с които се бе сдобила за алпинеума си, но го направи почти разсеяно. Госпожа Магликъди от своя страна не я контраатакува, както обичайно, със списък на собствените си придобивки.

— Градината съвсем не изглежда така, както би трябвало — заяви госпожица Марпъл, все още разсеяно. — Доктор Хейдок строго ми забрани да се навеждам или да коленича, а какво можеш да направиш, без да се наведеш или да коленичиш? Е, тук е старият Едуардс, но той е доста своенравен. И цялата тази нередовна работа им създава лоши навици — постоянно пият чай и се разтакават, без да вършат нищо.

— О, знам — отговори госпожа Магликъди. — Аз, разбира се, не искам да кажа, че и на мен ми е забранено да се навеждам, но особено след ядене, а и откакто понапълнях — тя огледа пищните си пропорции, — получавам киселини.

Последва мълчание и тогава госпожа Магликъди изведнъж спря, застана неподвижно и се обърна към приятелката си.

— Е?

Беше малка, незначителна думичка, но тонът на госпожа Магликъди я изпълваше със значение и госпожица Марпъл отлично разбра смисъла й.

— Знам — отвърна тя.

Двете дами се спогледаха.

— Знам, че трябва да идем до полицейския участък и да говорим с лейтенант Корниш — заяви госпожица Марпъл. — Той е интелигентен и търпелив. Познавам го много добре, а и той мен. Смятам, че ще ни изслуша и ще предаде информацията там, където трябва.

След четирийсет и пет минути госпожица Марпъл и госпожа Магликъди разговаряха със сериозен мъж, свеж на вид, между трийсет и четирийсет години, който внимателно слушаше разказа им.

Франк Корниш бе приел госпожица Марпъл сърдечно и дори с уважение. Предложи на двете дами да седнат и каза:

— Е, какво можем да направим за вас, госпожице Марпъл?

— Бих ви помолила да изслушате историята на приятелката ми госпожа Магликъди.

И сержант Корниш слушаше. В края на изложението остана смълчан известно време. После отбеляза:

— Това е много необикновена история — макар и да не му личеше, погледът му преценяваше госпожа Магликъди, докато тя разказваше.

Като цяло тя му направи добро впечатление. Разумна жена, която бе в състояние да разкаже ясно една история. Доколкото можеше да прецени, не беше нито истерична, нито с прекалено въображение. Нещо повече, изглеждаше така, сякаш госпожица Марпъл вярва в точността на историята на приятелката си, а той познаваше добре госпожица Марпъл. Всеки в Сейнт Мери Мийд познаваше госпожица Марпъл — външно импулсивна и нервна, но вътрешно изключително умна и проницателна.

Той се прокашля и заговори:

— Разбира се, възможно е да сте сгрешили. Не казвам, че сте, забележете, но не е изключено. Стават много груби шеги, би могло да не е нещо сериозно или фатално.

— Знам много добре какво видях — заяви госпожа Магликъди мрачно.