Читать «16:50 от Падингтън» онлайн - страница 25

— Радвам се, че имате гост — каза тя на госпожица Марпъл. — Приготвих от моите кифли, които харесвахте.

— Флорънс винаги е правила най-вкусните сладки за чай — похвали я госпожица Марпъл.

Доволна, Флорънс сбръчка лицето си в съвсем неочаквана усмивка и излезе от стаята.

— Мисля, мила, да не говорим за убийства по време на чая. Такава неприятна тема! — заключи госпожица Марпъл.

След чая Люси стана.

— Ще си тръгвам. Както вече ви казах, в Ръдърфорд Хол не живее никой, който може да е търсеният от нас човек. Има само един старец, жена на средна възраст и глух градинар, попрехвърлил годинките.

— Не съм казала, че той настина живее там — отбеляза госпожица Марпъл. — Имам предвид, че е някой, който познава Ръдърфорд Хол много добре. Но можем да се върнем на този въпрос, след като откриете трупа.

— Вие, изглежда, сте напълно уверена, че ще го намеря — каза Люси. — Аз обаче не съм толкова оптимистично настроена.

— Сигурна съм, че ще успеете, скъпа Люси. Вие сте толкова способен човек!

— В известен смисъл — да, но нямам опит в търсенето на трупове.

— Сигурна съм, че за това е необходим просто здрав разум — заяви госпожица Марпъл насърчително.

Люси я погледна, после се засмя. Госпожица Марпъл също й отвърна с усмивка.

На следващия следобед Люси се захвана систематично за работа.

Пъхаше се в бараки и разгръщаше шипковите храсти, които ограждаха старите свинарници. Тъкмо надничаше в пералнята под оранжерията, когато чу сухо покашляне. Обърна се и видя Хилман — градинаря, който я гледаше неодобрително.

— Внимавайте да не паднете, госпожице — предупреди я той. — Тези стъпала не са сигурни, а преди малко бяхте горе в плевника, където подът също не е здрав.

Люси внимаваше да не покаже, че е смутена.

— Сигурно си мислите, че съм много любопитна — отговори тя весело. — Просто се чудех какво може да се направи от мястото — да се използва за отглеждане на гъби за продан или нещо подобно. Изглежда всичко е доста занемарено.

— Зависи от господаря. Не би похарчил и пени. Тук трябва да има двама души и едно момче, за да поддържат мястото както трябва, но той не ще и да чуе. Правя всичко, което мога, за да го накарам да купи електрическа косачка. Иска да кося ръчно всичката тази трева отпред, ето така е.

— Но ако може с известни подобрения мястото да се пригоди да носи доходи?

— Такова място няма да носи доходи — прекалено запуснато е. А и него не го е грижа. Интересува се само от икономии. Много добре знае какво ще стане, след като си отиде — младите господа веднага ще го продадат. Само го чакат да пукне. Както чувам, когато умре, ще наследят хубави пари.

— Предполагам, че е много богат? — попита Люси.

— Фантазиите на Кракънторп. Старият господин, бащата на мистър Кракънторп, започна всичко. Несъмнено беше умен. Направи състояние и построи тази къща. Казват, че бил безмилостен и никога не забравял обиди. Но беше с широки пръсти. У него нямаше нищо скъперническо. Бил разочарован и от двамата си синове, така разправят. Даде им образование и ги направи хора — Оксфорд и всичко останало. Те обаче станаха прекалено изискани, за да се занимават с бизнес. По-малкият се ожени за актриса и после загина при автомобилна катастрофа — беше пил. За по-големия — нашия тук, баща му никога не е имал някакви амбиции. Ходеше често в чужбина, накупи много езически статуи и ги изпрати вкъщи. Като по-млад не беше много пестелив, но на средна възраст стана. Никога не са се спогаждали, той и баща му, така съм чувал.