Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 35

— Няма да получиш писмото! — казах на каймакамина.

— И защо?

— Защото съдържа тайно послание, което ще проуча. Той побледня.

— Ефенди, ти се лъжеш!

— Виждам всичко добре. — И за да го изпитам, добавих: — Това тайно послание може да се прочете, ако потопиш хартията във вода.

— Направи го! — отвърна той, видимо облекчен.

— Спокойствието, с което говориш, те издаде, каймакамин. Няма да я потопя, а ще я държа над огъня.

Бях познал. Забелязах го по едва спотаената уплаха, изписала се на лицето му.

— Така ще повредиш и изгориш Писмото — предупреди ме той.

— Не се безпокой! Един ефенди от Запада знае как стават тези неща.

Беят беше смаян.

— Мислиш ли наистина, че писмото съдържа тайно послание?

— Нареди да запалят огън, и ще ти докажа!

Пали все още бе тук. По знак на Али бей той събра клони и ги запали. Наведох се и предпазливо доближих хартията към пламъците. Каймакаминът внезапно скочи и се опита да я изтръгне. Очаквах го, бързо се изместих встрани и той се просна на земята. Али бей мигновено се надвеси над него.

— Стой, каймакамин! — викна той. — Ти си лицемерен и вероломен! Този път си дошъл, без да си осигуриш закрилата ми, и сега си мой пленник!

Офицерът се отбраняваше, доколкото може, но ние бяхме трима срещу един, а дойдоха и други джесиди, които стояха наблизо. Той беше обезоръжен, вързан и отведен в шатрата.

Сега можех да привърша експеримента си. Пламъкът нагря хартията почти до обгаряне и най-сетне думите, изписани на края на редовете, се появиха ясно.

— Али бей, виждаш ли, че бях прав!

— Ефенди, ти си магьосник!

— Не. Знам само как могат да се четат подобни тайни писма.

— О, ефенди. Мъдростта на франките е безгранична!

— Не владее ли и мютесарифът подобни тънкости? Има мастила, които след написването изчезват и само по специален начин стават отново видими. Науката, която се занимава с това, се нарича химия. У нас тя е на почит и затова познаваме различни начини на тайнопис. Вашите писма обаче са съставени така, че не представлява особена трудност да ги разчетеш. Отгатни с какво са написани тези думи.

— Кажи!

— С урина.

— Невъзможно!

— Напротив. Когато пишеш с урината на някое животно или човек, написаното изчезва, когато изсъхне. И ако после държиш хартията над огън, очертанията потъмняват и можеш да я четеш.

— Какво означават тайните думи?

— Идвам вдругиден, за да победя.

— Истина ли е? Не се ли мамиш?

— Тук се вижда ясно.

— Е, добре, дай ми писмото!

Силно възбуден, беят сновеше назад-напред, после отново се спря пред мен.

— Това не е ли предателство, ефенди?

— Това е коварство.

— Трябва ли да погубя мютесарифа? В ръцете ми е.

— Тогава ще си имаш работа със султана.

— Ефенди, русите имат поговорка: «Бог високо, цар далеко.» Същото е и със султана. Аз ще победя!

— Но ще пролееш много кръв. Не ми ли каза неотдавна, че обичаш мира?