Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 7

— Заведението иска нови зарове — заяви той без заобикалки.

Доволен от неочакваната почивка, Джейсън се изправи на стола си и изтри ръце. В стремежа си да прекъсне печелившата серия заведението вече за трети път подменяше заровете. Имаха това право. Служителят на казиното с безизразния поглед отвори чантичката си както преди и извади първия чифт, който му попадна. Разкъса пластмасовата им опаковка и ги метна по дължината на масата към Джейсън. Те образуваха печелившата седмица и Джейсън се усмихна.

Но усмивката му помръкна, щом ги взе в шепата си. Заровете бяха прозрачни, прецизно изработени, еднакво тежки от всичките си страни и… фалшиви.

Оцветяването на точките върху петте страни и на двата беше от някаква сплав от тежък метал — вероятно олово. А върху шестата страна — от желязна сплав. Нямаше проблеми, ако не попаднат в магнитно поле — което означаваше, че може би цялата повърхност на масата е намагнетизирана. Едва ли щеше да забележи разликата, ако не беше погледнал заровете с вътрешния си взор. Но как да се измъкне от това положение?

Докато ги разклащаше бавно в шепата си, той светкавично обходи масата с поглед. Точно това му трябваше. Пепелник с магнитна основа, която го прилепваше към металния край на масата. Джейсън престана да разклаща заровете и ги погледна втренчено, после се пресегна и сграбчи пепелника. Сложи го върху дланта си.

Когато го вдигна отново, от всички страни се изтръгна задружно ахване. Заровете бяха залепнали за долната му част и се показваха чифт шестици.

— Това ли наричате редовни зарове? — попита той.

Човекът, който ги бе извадил, бързо посегна към страничния си джоб. Никой друг освен Джейсън не видя какво се случи по-нататък. Готов всеки миг да хване собствения си пистолет, той не изпускаше тази ръка от поглед. Щом служителят бръкна в джоба си, от тълпата зад него се пресегна една друга ръка. Четвъртитата й форма безпогрешно издаваше собственика й. Дебелият палец и показалец мигновено се сключиха около китката на служителя и след това изчезнаха. Човекът нададе пронизителен вик и вдигна ръка, която увисна от счупените кости на китката като ръкавица.

При така добре защитени флангове Джейсън можеше да продължи играта.

— Предишните зарове, ако нямате нищо против — тихо каза той.

Зашеметен, крупието ги побутна към него. Джейсън бързо ги разклати и ги хвърли. Но преди още да паднат на масата, той разбра, че са извън контрола му — мимолетната сила пси си бе отишла.

Те се търкаляха ли, търкаляха и накрая спряха на седем.

Той преброи чиповете, които се плъзгаха към него — общата им стойност беше малко под два милиарда кредита. Ако напуснеше играта сега, щяха да си останат с това, но Кърк се нуждаеше от три милиарда. Е, и толкова би трябвало да им стигне. Той посегна към чиповете, но срещна погледа на Кърк отсреща, който категорично поклати отрицателно глава.