Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 4

Кърк пресуши чашата си и я побутна настрана.

— Крадени ли? Напротив. Две години копахме и пречиствахме руда, за да се сдобием с тях. Копахме на Пиръс и я продадохме тук, на Касилия. Много лесно можеш да провериш това. Аз я продадох. Аз съм посланикът на Пиръс тук, на тази планета — и той се усмихна при тази мисъл. — Не че това има особено значение, посланик съм и още на поне шест планети. Но върши доста работа при сключване на сделки.

Джейсън погледна към мускулестия, сивокос човек с износени, подобни на униформа, дрехи и реши да не се разсмее. Какви ли не неща се научаваха по граничните планети и всяка една дума можеше да се окаже истина. И за Пиръс не беше чувал, но това нищо не значеше. В обитаемата вселена съществуваха над трийсет хиляди познати планети.

— Ще проверя твърденията ти — каза Джейсън, — ако са истина, работата ще стане. Обади ми се утре…

— Не — прекъсна го Кърк. — Парите трябва да се спечелят довечера. Вече съм издал чек за тези двайсет и седем милиона. Ще изгърмя до небесата, ако не ги внесем утре сутринта, тъй че срокът ни е дотогава.

С всеки изминал миг Джейсън виждаше в цялата работа нещо все по-налудничаво, но и… по-интригуващо. Той погледна часовника си. Все още имаше достатъчно време да разбере дали Кърк лъже.

— Дадено, ще действаме довечера — каза той. — Само че ще ми трябва една полица за проверка.

Кърк се надигна да си ходи.

— Вземи ги всичките, ще се видим чак след като спечелиш. Ще бъда в казиното, естествено, но не се издавай, че ме познаваш. Би било много по-добре, ако не знаят откъде идват парите ти, нито пък колко имаш.

След това му стисна ръката като в менгеме, при което едва не му строши кокалите, и си отиде. Джейсън остана насаме с парите. Разтвори ги като карти за игра и се загледа в златистокафеникавите им изображения, мъчейки се да вникне в това, което ставаше. Двайсет и седем милиона кредита. Какво му пречи просто да си излезе с тях през вратата и да изчезне. Всъщност нищо с изключение на собственото му чувство за чест.

Кърк Пиръс, човекът — съименник по фамилия на родната си планета, или бе най-големият глупак на вселената, или пък просто знаеше какво прави. Начинът, по който бе протекъл разговорът, подсказваше на Джейсън, че е най-сигурно да заложи на второто.

— Уверен е, че по-скоро ще разиграя парите, отколкото да ги открадна — промърмори той кисело.

След това пъхна малък пистолет в кобура на кръста си, прибра парите в джоба си и излезе.

2.

При вида на една от представените му полици касиерът робот в банката направо изсвистя от електронен шок и светлинният сигнал на екрана му препрати Джейсън към заместник-директора Уейн. Обикновено спокоен, Уейн ококори очи и леко пребледня, като видя размерите на пачката.

— Вие… желаете да ги внесете при нас? — попита той, а пръстите му несъзнателно галеха хартийките.

— Не днес — отвърна Джейсън. — Върнаха ми един заем. Бихте ли проверили дали са истински и да ми ги осребрите. Искам петстотин хиляди кредита.

На излизане от банката и двата му вътрешни джоба бяха здраво натъпкани. Полиците бяха истински и той се чувстваше като самоходна хазна. За първи път в живота си изпитваше неудобство, че носи такава огромна сума. Махна на едно минаващо хелитакси и се озова право в казиното, където знаеше, че ще е в безопасност. За известно време.