Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 104

— Улучи право същината на проблема — заяви Джейсън. — Благодаря ти. Цялата тази бъркотия ще се оправи, когато се разбере, че нямате противоположни интереси. Между града и стопанствата извън него ще настъпи мир и той ще сложи край на безсмислената война, която сте водили досега. Мир между човека и пирийската природа — тъй като именно тази война е в дъното на всичките ви неволи.

— Тоя е луд — викна Кърк.

— Може и да съм. Ще прецените това, след като ме изслушате. Ще ви разкажа историята на тази планета, защото в нея се съдържат и проблемите ви, и тяхното разрешение. И тъй, когато преди триста години заселниците дошли на Пиръс, те не успели да забележат единственото важно нещо на тази планета — фактора, който я отличавал от всички останали планети в галактиката. Не можем да ги виним за недоглеждането, и без това си имали достатъчно неприятности. Единствено притеглянето им било горе-долу познато, всичко останало в заобикалящата ги природа се различавало коренно от индустриалния свят с контрол върху климата, който били напуснали. Бури, вулканична дейност, наводнения — достатъчно, за да се побъркат, и аз съм сигурен, че много от тях действително са полудели. Животните и насекомите ги тормозели непрестанно и нямали нищо общо с няколкото безвредни и закриляни видове, които познавали. Сигурен съм, че изобщо не са разбрали, че на всичкото отгоре пирийската природа е и телепатична…

— Ето пак — сряза го Бруко. — Дори и да е вярно, това няма никакво значение. Подведе ме да се съглася с теорията ти за псионно-контролирана атака срещу нас, но ужасното фиаско, което разигра, доказа нейната несъстоятелност.

— Съгласен съм — отвърна Джейсън. — Бях изцяло на погрешен път, когато предположих, че някаква външна сила направлява атаката към града посредством псионен контрол. Тогава тази теория ми се струваше логична и всички доказателства водеха в тази посока. Експедицията до острова наистина беше едно ужасно фиаско. Само недей забравя, че атаката беше коренно противоположна на намеренията ми. Ако самият аз бях влязъл в пещерата, нямаше да загине никой. Щеше да се установи, че растениеподобните твари не са нищо друго освен висша форма на живот, надарена с необикновени пси способности. Тези създания просто резонираха мощно на псионната атака върху града. Но аз съм разглеждал проблема отзад напред, мислейки, че именно те подклаждат битката. Никога няма да узнаем истината обаче, защото всичките са унищожени. Но смъртта им не беше съвсем безсмислена. Поне ни показа къде да открием истинските виновници, съществата, които водят, продължават и вдъхновяват войната срещу града.

— Кои са те? — въпросът на Кърк прозвуча като въздишка.

— Ами че вие, разбира се — отвърна му Джейсън. — Не сами, а заедно с всички хора от града. Тази война може и да не ви харесва. Обаче вие сте отговорни за нея и вие я поддържате.