Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 101

Някой обаче ги беше изпреварил — чуха скърцането на външния люк и го видяха как бавно се затваря. Обсипаха го с град от стрели, но напразно.

— Продължавайте! — извика Джейсън. — Да стигнем до корпуса, преди да се е добрал до оръдията.

Този път трима души закъсняха, а останалите се бяха озовали под търбуха на корпуса в мига, в който от всички корабни оръдия отекна задружен залп. Въпреки че гранатите и електрическите снаряди попадаха далеч от кораба, воят им бе оглушителен. Тримата, които останаха на открито, просто се стопиха в огьня. Човекът в кораба бе задействал всички оръдия едновременно, не само за да ликвидира нападателите, но и за да повика подкрепление. Ей сега щеше да се появи на екрана със зов за помощ. Времето им изтичаше.

Джейсън посегна към люка и се опита да го отвори, докато другите се оглеждаха. Той бе заключен отвътре. Някой го блъсна встрани и задърпа вградената ръчка. Тя се счупи и остана в ръцете му, но люкът не се отваряше.

Огромните оръдия бяха замлъкнали и те отново се чуваха един друг.

— Някой не е ли взел пистолета на убития? — попита Джейсън. — С него можехме да взривим това нещо.

— Не — отвърна му Рес. — Нали не спирахме никъде.

Преди още да е довършил, двама души вече тичаха обратно към сградите, отдалечавайки се един от друг. Корабните оръдия зареваха отново и залпът им повали единия. Но другият бе успял да се добере до сградите, преди да бъде взет на прицел.

Върна се бързо и се втурна вън от прикритието си, за да им хвърли пистолета. Ала не успя да се измъкне от обсега на снарядите и те го покосиха.

Пистолетът се плъзна почти до краката на Джейсън и той го сграбчи. В мига, в който взриви ключалката, до ушите им долетя воят от турбодвигателите на голям камион. Механизмът поддаде с въздишка и люкът увисна отворен. Всички се напъхаха вътре, преди да се е появил първият камион. Накса остана последен, за да прикрива с пистолета, докато те успеят да превземат командния пулт.

Веднъж показал им пътя, Джейсън не можеше да се надпреварва с тях, тъй че когато пристигна, битката беше вече приключила. Единственият пириец от града приличаше на игленик. Един от техничарите бе открил командното устройство на оръдията и стреляше необуздано, като отблъскваше камионите единствено с масирания огън.

— Някой да се свърже чрез станцията с контактьорите и да им каже да прекъснат атаката — нареди Джейсън.

Той намери видеофона и го включи с един замах. От екрана изумено го загледаха широко отворените очи на Кърк.

— Ти! — Думата се изтръгна от устата му като проклятие.

— Да, аз — отвърна Джейсън и продължи, без да вдига поглед, тъй като се занимаваше с командния пулт. — Слушай ме, Кърк… и не се съмнявай в думите ми. Може и да не знам как се пилотират тези кораби, но пък със сигурност знам как се взривяват. Чуваш ли този звук? — Той бързо щракна един ключ и наоколо се разнесе далечното и едва доловимо бучене на помпа. — Това е главната помпа за горивото. Ако я оставя да работи… което няма да направя веднага… тя би могла бързо да напълни камерата на двигателите със сурово гориво. С толкова много гориво, че да започне да изтича от задните цилиндри. Тогава какво си мислиш, че ще се случи на любимия ви космически кораб, ако натисна бутона за изстрелване? Не те питам какво ще ми се случи на мен — тъй като не ти пука, — но този кораб ти е по-скъп от живота.