Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 10

Жителите на Вискос бързо научиха навиците на чужденеца: той ставаше рано, пиеше силно кафе и тръгваше на разходка из планината въпреки дъжда, който не бе спирал от втория ден след пристигането му в селото и който скоро се превърна в снежна буря, която спираше за кратко и пак започваше. Никога не обядваше; обикновено се прибираше в хотела в ранния следобед, затваряше се в стаята си и, както всички предполагаха, спеше.

Щом се мръкнеше, отново тръгваше на разходка, този път из околностите на селото. Влизаше винаги пръв в ресторанта, поръчваше най-изисканите ястия, без да се подвежда от цената, винаги избираше най-хубавото вино, без то да е непременно най-скъпото, изпушваше една цигара и веднага след това отиваше в бара, където бе започнал да се сприятелява с мъжете и жените, които го посещаваха.

Обичаше да слуша истории за този край, за поколенията, които бяха живели във Вискос (някои твърдяха, че в миналото е бил голям град, за което свидетелстваха руините от къщи, намиращи се извън трите съществуващи днес улици), за обичаите и суеверията, които бяха част от живота на селяните, за новите техники на обработване на земята и за пашата.

Когато дойдеше моментът да говори за себе си, разказваше противоречиви истории — понякога твърдеше, че е бил моряк, друг път споменаваше за големи оръжейни заводи, които е ръководил, а също и за период, през който изоставил всичко, за да прекара известно време в някакъв манастир, търсейки Бог.

На излизане от бара хората обсъждаха дали говори истината, или лъже. Кметът смяташе, че човек може да се занимава с най-различни неща през живота си, въпреки че жителите на Вискос знаеха съдбата си още от деца; свещеникът бе на друго мнение и смяташе новодошлия за заблуден, объркан човек, опитващ се да преоткрие себе си.

Всички бяха сигурни единствено в това, че чужденецът ще остане в селото само седем дни; съдържателката на хотела разказваше, че го чула да се обажда до столичното летище и да потвърждава полета си, който, чудно защо, бил до Африка, а не до Южна Америка. Веднага след телефонния разговор извадил от джоба си пачка банкноти и предплатил нощувките, а също и всички хранения в ресторанта въпреки уверенията й, че му има доверие. Но тъй като чужденецът настоявал, тя му предложила да плати с кредитна карта, както постъпват обикновено останалите гости; така ще има на разположение пари в случай на непредвидени обстоятелства до края на пътуването си. Поискала също да добави, че може би в Африка не приемат кредитни карти, но щяло да бъде недискретно да покаже, че е чула разговора му или пък че смята някои континенти за по-напреднали от други.

Чужденецът й благодарил за загрижеността, но учтиво отказал.

През следващите три вечери той черпеше всички поред, като отново плащаше в брой. Това никога не се бе случвало във Вискос, така че противоречивите истории бързо бяха забравени и хората започнаха да го възприемат като щедър и дружелюбно настроен човек без предразсъдъци, склонен да се отнася със селяните така, сякаш не стоят по-долу от мъжете и жените в големите градове.