Читать «Маминото детенце» онлайн - страница 31

И още много неща размишлява Стоянова майка, но ние тряба да я оставиме за време, защото конят на пътника тупка с краката си, пърха с ноздрите си, маха опашката си и чака с нетърпение да тръгне… Хайде върви, Стоене, и добър ти час! Не слушай ти мене и моите читатели. Аз, като учен човек или като български писател, обичам да си подърдоря и да позалиша света с неврели и с некипели. Да те упази Господ Бог от такъв съветник, у когото мозъчното чекръче се намира в разстроено състояние! Когато това чекръче се откаже да се върти правилно и когато на писателя непременно се иска да поблести, то неговата милост пуща в пълен ход езика си и дава му свобода да гради високи кули под облаците или да гони вихрите. Добре, че хартията е станала евтина, а мастило си варят вече и децата! Върви, Стоене, и купувай щото ти тряба за сватбата. Веднаж се жени човек! Гледай да изхарчиш барем половината от своето състояние, а какво ще да бъде по-нататък, това нито ти, нито аз не тряба да знаеме. Купи елмазени обици, копринени фустани, подплатени със самур кюркове, златни гривни, елмазено кръстче, десет върви маргатар, бонджур²² с бели лисици, бели копринени щивали²³ и много друго, — ние не сме по-долни от филибелиите. Иди сбогом!

Да идеме сега в къщата на Нена чорбаджи и да видиме какво прави неговата милейша съпруга и неговият честен син.

— Аз тряба да те оженя — говорил Нено и гледал своя указателен пръст, когото повдигал нагоре във вид на кукерица. — Доста си се скитал по кръчмите и по кавенетата… Ако ме не послушаш, то аз ще да те изгоня из къщата си и никога вече няма да те погледам… Чуеш ли? Ти тряба да не звборавяш, че аз съм ти баща.

— Пропуснахме хубавото момиче! — говорила Неновица. — Петър е полудял. Боже мой, дава ли се едно добро момиче на такъв човек, който има такава развалена майка и който се е родил на сламата? А Петровица какво е гледала? Хората, казват, че тая жена е умна!… Да вземе дяволът и ума й, и главата й. А харесва ли ти се Петрова Пенка, Николчо?

— Мене се харесват всичките момичета — казал Никола и озъбил се така, както въобще се зъбят всичките задоволни хора, у които животът върви с механическа сила.

— Ако взема една суровица, то ще да ти покажа де зимуват жабите! — казал Нено и подхвърлил чубука си. — Всичките момичета му се харесват!… Скоро ще да ти туря аз тебе юларчето. Доста си ритал, доста си цвилил, доста си хапал.