Читать «Маминото детенце» онлайн - страница 29

— А защо ли на годежите дават на сватовете здравец? Всичката градинка ще да ми потъпчат! У бабини Недялковичини и циганите влязоха в градината, чегато не могат да свирят отвънка… A у Николичини не намериха друго място, ами играха хоро в градината, — всичкото цвете изпогазиха… Стоян обича здравеца. Завчера аз видях, че той въртеше в ръката си един стрък здравец… Мама казваше на тата да ме даде Стояну. Аз чух през къщното прозорче. „Момчето е добро“-казва… „И аз зная, че е добро; по-добро нийде няма“.

Какво е мислила да шепне Пенка по-нататък, аз не зная, защото ще да ида да посрещна Стоянова майка, която влаза в Петровата къща натруфена и накитена и носи в ръката си алена кърпа, в която сега за сега не мога да ви кажа какво се иамира. Прощавайте, аз отивам когато Стоянова майка влязла вътре и когато била поканена да седне, то тя захванала да мълчи ако и да принадлежала в числото на ония хора, които не обичат това занятие. Мълчели и стопаните на гостоприемната къща, ако байо Петър и да бил така също не слабословен хлапар… След десетина минути Стоянова майка, като погледала към тавана, се пресрамувала и казала:

— Горещина ли ви е? Аз съм станала вир вода.

— Горещина е — отговорил байо Петър.

— А какво ви правят дечицата? — продължала Стоянова майка.

— Здрави са — отговорила Петровица. — A ваш Стоян какво прави?

С последния въпрос Петровица желала да развеже езика на свахата и да облекчи обясненията й.

— Добре е. Тая година Господ му даде хубава печалба. Тряба, тряба вече, Петровице, да го оженя. Аз съм дошла да искам ваша Пенка.

Тия обяснения никак не зачудили Петра и Петровица, защото тяхна милост отдавна вече очаквали тая желаема сваха и защото били приготвени да кажат „да бъде“.

След няколко часа после това Стоян отишел сам в Петровата къща да се разговори със своите бъдещи родители и бил посрещнат свесели лица и с няколко благословии.

VI.

В Стояновата къща се събрали няколко души младежи да му „честитят радост“ и да преметнат по някоя и друга бистра люляна. Събранието било весело и одушевено, защото бил празник и защото гюловицата се отличала и сама с меризма нй локмаруху.

— Ти вземаш най-хубавото момиче — говорил Никола Глухият и гледал към пълната чаша с особено наслаждение, чегато в нея се е заключало всичкото негово щастие.

— И родителите му са добри — пробъбрал Стойко Тахтата, който имал намерение да стане или градски чорбаджия, или векилин, или барем камзамалин²⁰, следователно обстоятелствата го принуждали да хвали силните и да критикува слабите.

— А кога ще да бъде сватбата? — попитал Иван Локмата, който имал обичай да мига и когато тряба й когато не тряба. — Гледай да я направиш по-скоро, защото след един месец аз ще да тръгна по гурбет.

— Скоро ще да я направя — отговорил Стоян. — Тая неделя ще да ида в Филибе да си купя едно друго — и работата е готова. Ще ли някой от вас да ме придружи до Филибе?

— Аз ще да ида — казал Локмата. — Нямам работа и в Казанлък… А кога ще да вървиш?

— Утре — отговорил Стоян и помолил другарите си да потретят.

— Стига вече, стига вече — отговорили няколко души от по-първите смъркачи. — По две изпихме. Има да ходиме и на други места.