Читать «Маминото детенце» онлайн - страница 27

— Добро е момчето! — говорил един от казанлъшките ески-фудули. — Да не е такава майката, то за него и дума не би трябало да бъде… Работата си гледа и парички вече има.

— Всичко му иде отръки — отговорил един от ония старци, които, обичат да хвалят само ония хора, които им са направили някое добро. — Помолих го да ми направи една работа и той я свърши юнашки.

— Да го избереме за епитроп на училището — казал Ганчо Попов, който обичал да си дава мнението само в такива случаи, когато чорбаджиите са решали вече някоя работа.

— Не бива, не бива… Това не може да бъде… Аз не ща да ни се смеят захаралийци… Майката се скита по цял ден из града, а синът й да стане епитроп! — казал първият.

Из тоя нищожен разговор вие видите вече, че Стоян е бил достоен да обърне към себе си вниманието не само на казанлъшките граждани въобще, а частно на ония бащи, които са имали щастие да отгледат чернооки животинчета и да им намерят покупатели. А какво е мислил за Стояна байо ви Петър, който така също е имал дъщеря и който е мислил вече да я изпроводи в чужда къща?

„Стоян е добро момче — мислил той и броил броеницата си. — Майка му, казват, не е до там… А какво майка му? Жена като жена. «Ходи из града, като калайджийка» — казват. А като ходи, то що е? Всички ходиме, Аз се не прибирам от утрента до вечерта… Но аз ще да дам дъщеря си не на майката, а на сина. «Ако майката не е за пред хората, то такъв тряба да бъде и синът» — казват. Нека си казват. Момчето гледай, момчето. Преди три деня той искаше да ми каже нещо си, но дойде Константин Мъглата и прекъсна ни мухабета. Ако дойде да я поиска, то аз ще да я дам. Който търси гъши яйца, той не еде и кокоши“.

Разбира се, че и майката, която, както казах вече по-горе, е била умна и разумна жена, не е била противна да даде детето си на такова ергенче, което е имало всичко, щото се изисква от един добър гражданин.

„А нема коренът на баща ми беше по-добър? — се питала тя и размишляла хорските глупости. — Моят свекър е ходил с кърджалиите и горил е света, а хората казват, мъжът ми е от добър корен! Иди после това и разбери хорските умове. Аз зная, че ние няма да намериме по-добър зет от Стояна. Моята свекърва казваше, че ако купуваш вол, то тряба да му гледаш врата и копитата, а ако главяваш ратай, то да гледаш в какво е обут и как държи остена. «Който носи дебели царвули, казваше тя, той може да носи и емении, а който носи карловски червени катъри¹⁹, той не може да носи царвули… А знаеш ли, булка, че ни едни червени катъри не са осветлили образа на баща си». Ето каква беше моята стара свекърва! Но хората казват, че Стоянова майка е развалена жена и че нейният син я слуша и почита. А нема е това лошаво нещо? Умният син тряба да почита и най-лошавите родители, защото тия са му дали живот и защото са го отгледали. Почита майка си!… А какво тряба да прави? Да я убие ли? Зла, добра — майка му е“.