Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 71

Виктория Холт

— Е — каза той, — виждам, че тя ви хареса. Изобщо не се възпротиви срещу новия ездач на гърба си.

Аз потупах кобилата и казах:

— Тя е истинска красавица.

Чувствителното същество сякаш ме разбра. Възседнахме нашите коне и Питър ни изпрати до портите на Маунт Мелин.

Когато се озовах в стаята си, реших, че наистина сме прекарали много приятен следобед.

Алвиън влезе и се втренчи в мен с леко наклонена глава. Сетне каза:

— Мисля, че той ви харесва.

— Г-н Нанзълок просто се държи любезно с мен — отвърнах аз.

— Не, мисля, че той ви харесва по особен начин… както харесваше г-ца Джансън.

— Тя ходеше ли на чай в Маунт Уидън?

— О, да. С нея не провеждахме уроци по езда, но често се разхождахме нататък. Един ден чичо Питър ни покани на чай, като днес. Тъкмо беше купил Джасинт и ни я показа. Каза, че иска да смени името й, за да я направи изцяло негова, и я кръсти Джасинт. Това е името на г-ца Джансън.

Почувствах се като пълна глупачка.

— Сигурно му е било мъчно, когато тя си е заминала толкова прибързано.

Алвиън изглеждаше замислена.

— Да, така беше. Ала той я забрави бързо. В края на краищата…

— Тя беше обикновена гувернантка — довърших аз изречението вместо нея.

Надвечер Кити се качи в стаята да ми съобщи, че от Маунт Уидън е пристигнало известие за мен.

— И още нещо, госпойце — добави момичето; явно беше силно развълнувана, ала аз се въздържах да я разпитвам, защото скоро щях да узная всичко.

— Добре, но къде е известието?

— В конюшнята, госпойце — изкикоти се Кити. — Елате да видите.

Тръгнах надолу, а тя ме последва на известно разстояние.

Когато влязох в конюшнята, забелязах Дик, който за най-голямо мое учудване държеше Джасинт за поводите. Той ми подаде една бележка.

Забелязах, че Дейзи, баща й и Били Трихей ме наблюдават с развеселени погледи и се подхилват.

Разгънах и прочетох бележката, която гласеше:

Скъпа г-це Лий,

Възхищението ви от Джасинт не остана скрито за мен. Вярвам, че и тя изпитва същите чувства към вас. Ето защо ви я подарявам. Не искам повече да виждам такава изкусна и грациозна ездачка като вас върху стария Дайън, така че ви умолявам да приемете подаръка ми.

Ваш съсед и почитател, Питър Нанзълок

Макар че се опитах да се овладея, усетих как гъста руменина залива шията и страните ми. Видях, че Тапърти едвам се удържа да не се разсмее с глас.

Как можеше Питър да постъпи толкова глупаво? Подиграваше ли ми се? Как можех да приема такъв подарък, дори и да исках? Конете изискват храна и грижи, а аз не бях у дома си. Как бе могъл Нанзълок да пренебрегне подобно нещо?

— Ще има ли отговор, госпойце? — попита Дик.

— Да — отвърнах аз. — Ще отида в стаята си да го напиша, за да можете веднага да го отнесете на господаря си.

Излязох с всичкото достойнство, което можах да събера пред тази сюрия от любопитни зяпачи, и след като се озовах в стаята си, написах:

Драги г-н Нанзълок,

Благодаря ви за великолепния подарък, който, разбира се, ми е невъзможно да приема. Не разполагам с необходимите средства, за да поддържам кон. Сигурно сте забравили обстоятелството, че аз съм наета като гувернантка в този дом. Не мога да си позволя да задържа Джасинт. Благодаря за вниманието.