Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 31
Виктория Холт
— Искате да кажете, че някой друг се е опитвал да я научи, така ли?
— Аз не успях.
— Но сигурно…
Той вдигна ръка.
— Странно е, че едно дете може да се страхува толкова много. Повечето деца се научават много лесно.
Гласът му звучеше насечено, а изразът на лицето му беше суров. Исках да изкрещя:
— Има и хора, които никога не могат да се научат да яздят — продължи той.
Избухнах, въпреки че се опитах да се овладея:
— Има хора, които не могат да преподават.
Той се спря и се втренчи учудено в мене. Разбрах, че никой в тази къща не си беше позволявал да говори с него по този начин.
Ето, това е то, помислих си. Сега ще ми каже, че моите услуги не са необходими повече и в края на месеца мога да опаковам багажа си и да си отида.
Виждах как се мъчи да овладее гнева си. Продължаваше да ме гледа, но не можех да прочета израза в тези светли очи. Мисля, че беше презрителен. След това погледна към обора.
— Ще трябва да ме извините, госпожице Лий — каза той и ме остави.
Върнах се направо при Алвиън. Намерих я в учебната стая. В очите й имаше упорито предизвикателство и си помислих, че ме е видяла да разговарям с баща й.
Минах направо на въпроса:
— Алвиън, баща ти ми разреши да те уча да яздиш. Ти би ли искала?
Видях как мускулите на лицето й се стегнаха и сърцето ми се сви. Възможно ли е човек да научи да язди дете, което е толкова уплашено?
Продължих веднага, преди да е имала време да ми отговори:
— Когато бяхме на твоята възраст, ние със сестра ми страшно обичахме да яздим. Тя е две години по-малка от мене и умирахме и двете да се състезаваме заедно в местните състезания. Най-вълнуващите дни от живота ни бяха, когато се състезавахме в нашето село.
— И тука има състезания — отвърна Алвиън.
— Много е забавно. А и когато си усвоил добре уменията, чувстваш се удобно на седлото.
Тя замълча за момент, след това каза:
— Аз не мога. Не харесвам конете.
— Не харесваш конете? — Звучах шокирано. — Защо? Те са най-кротките същества на света.
— Не са. Яздих Грей Меър, а тя тичаше много бързо и не искаше да спре. Ако Тапърти не беше хванал юздите й, тя щеше да ме убие.
— Грей Меър не е за тебе. Ти трябва да започнеш на пони.
— След това яздих Батъркъп. И тя беше лоша, но по различен начин. Когато я карах да върви, не искаше. Пасеше храстите край пътя, аз дърпах ли, дърпах юздите, а тя не щеше да върви. Когато Били Трихей й каза: „Хайде, Батъркъп“, тя веднага тръгна, като че ли аз бях виновна преди това.
Разсмях се, а тя ме погледна с омраза. Побързах да я уверя, че това е начинът, по който се държат конете, докато те разберат. След като веднъж те разберат, те започват да те обичат така, като че ли си най-скъпият им приятел.
Тогава видях тъжния поглед в очите й и се зарадвах, защото разбрах, че причината за нейната агресивност е в страшната й самота и желанието й да бъде обичана.