Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 21

Дали той е от онзи тип мъже? — питах се сама себе си.

— Дойде си преди половин час — каза Кити.

Двете ме разглеждаха замислено и аз пак си помислих, че чета мислите им. Казваха си, че едва ли ще им бъда конкуренция.

Моята неприязън се засили и се обърнах настрани. Казах хладно:

— Ще си измия ръцете и можете да вземете водата. Отивам на разходка.

Сложих си шапката и макар че излязох от задния вход, почувствах промяната. Господин Полгри работеше усилено в градината, а двете момчета, които идваха от селото, се трудеха толкова усърдно, като че ли животът им зависеше от това. Тапърти чистеше обора така съсредоточено, че дори не ме забеляза. Нямаше никакво съмнение — цялата прислуга се страхуваше от господаря.

Докато бродех из гората, си казах, че винаги мога да напусна, ако той не ме хареса. Можех да поживея при Филида, докато си търся друга работа. Поне имах някакви роднини, при които да отида. Не бях съвсем сама в света.

Повиках Алвиън, на гласът ми се изгуби всред гъстите дървета и не чух отговор. След това извиках:

— Джили? Тук ли си Джилифлауър? Ела да си поговорим, ако си тук. Няма да ти направя нищо!

Нямаше отговор.

В три и половина се върнах в къщата и докато се качвах по задната стълба към стаята си, Дейзи ме настигна:

— Господарят питаше за вас, госпожице. Иска да ви види. Чака в стаята за пунш.

Кимнах и казах:

— Ще се оправя и тогава ще отида в стаята за пунш.

— Видял ви е кат’ влизахте и каза да отидете при него веднага.

— Първо ще си сваля шапката — отвърнах аз. Сърцето ми затуптя и усетих как се изчервявам. Не знаех защо се настройвам враждебно. Смятах, че много скоро щеше да се наложи да си събера багажа и да отида при Филида, затова реших, че ако ще трябва да си отида, поне ще го направя с достойнство.

В стаята свалих шапката си и пригладих косата си. Днес очите ми бяха определено кехлибарени. Бяха изпълнени с неприязън, което беше странно, защото дори не бях видяла още човека. Докато слизах, си казвах, че съм си изградила предварителна представа за него въз основа на разменяните погледи между двете лекомислени прислужнички. Вече се бях уверила, че бедната Алис е умряла с разбито сърце, защото се е оженила за донжуан. Почуках на вратата.