Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 23

— Имате моето разрешение да правите, каквото счетете за правилно, с изключение на убийство. Ако не одобрявам методите ви, ще ви уведомя.

— Добре, разбирам какво искате да кажете.

— Ако искате някакви промени в учебната програма, направете ги.

— Благодаря.

— Вярвам в експериментите. Ако методите ви не доведат до подобрение за, да кажем, шест месеца… е, тогава ще преразгледаме нещата, нали?

Погледът му беше нахален. Помислих си, че възнамерява да се отърве бързо от мене. Сигурно се е надявал, че съм някое глупаво хубавичко същество, което няма да има нищо против да завърже някоя интрижка с него, докато се преструва, че се грижи за дъщеря му. Най-доброто, което можех да направя в случая, беше да се махна от тази къща.

— Предполагам — продължи той, — че ще трябва да извиним липсата на добри обноски у Алвиън. Преди година тя загуби майка си.

Погледнах лицето му, за да видя дали тъгува още. Нямаше и следа от такова нещо.

— Чух за това — отговорих.

— Разбира се, че сте чули. Ще се закълна, че мнозина са били готови да ви разкажат тази история. Без съмнение, детето преживя голям шок.

— Трябва да е било силен шок наистина — съгласих се аз.

— Беше внезапно. — Г-н Тремелин помълча няколко минути и продължи: — Горкото дете, остана без майка. А и баща й… — повдигна рамене и не завърши изречението си.

— Въпреки това много други деца имат доста по-нещастна съдба от нея. Тя просто се нуждае от твърда ръка.

Той изведнъж се наведе напред и ме изгледа с ироничен поглед:

— Сигурен съм, че имате нужната твърда ръка.

За миг усетих магнетизма на този мъж. Изсечените черти, хладните светли очи и присмехът в тях почувствах, че всичко това е маска, зад която крие нещо, което е решил, че ще си остане там.

В този момент се почука на вратата и влезе Селестин Нанзълок:

— Чух, че си се върнал, Конън.

Стори ми се, че е нервна. Значи той оказваше подобно въздействие и върху хора, които му бяха равни.

— Как бързо се разпространяват новините! — промърмори той. — Скъпа Селестин, колко хубаво е, че дойде. Точно се запознавах с новата гувернантка и тя ми казваше, че Алвиън е интелигентна, но се нуждае от дисциплина.

— Разбира се, че е интелигентна! — отвърна възмутена Селестин. — Надявам се, че госпожица Лий не възнамерява да е твърде груба с нея. Алвиън е добро дете.

Конън Тремелин ми хвърли развеселен поглед:

— Струва ми се, че г-ца Лий не е съвсем съгласна с това, скъпа Селест. Ти виждаш нашето пате като красив лебед.

— Може би съм твърде привързана…

— Мога ли да си тръгна — предложих, защото страшно ми се искаше да се махна.

— Но аз ви прекъснах — стресна се Селестин.

— Не — уверих я аз. — Мисля, че бяхме приключили разговора си.

Конън Тремелин поглеждаше ту към нея, ту към мене и се забавляваше. Стори ми се, че намира и двете ни еднакво непривлекателни. Бях сигурна, че и двете не изглеждахме ни най-малко като жената от която би се възхитил.

— Да речем, че нашият разговор ще има продължение — каза той. — Струва ми се, госпожице Лий, че ние с вас ще имаме доста неща да обсъждаме във връзка с дъщеря ми.