Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 134

— Къде я срещнахте? — попита Питър.

— Писах й и я помолих да се срещнем.

— Какво ви накара да го направите? — запита Селестин.

— Винаги съм смятала, че зад уволнението й се крие нещо друго и затова реших да замина за Плимът…

— Очарователно създание! — замечтано промълви Питър.

— Прав сте, Питър. Искрено се зарадвах, когато ми каза, че се омъжва.

— О, колко интересно! — възкликна Селестин и се изчерви. — Много към щастлива!

— За местния доктор — добавих аз.

— От нея ще излезе прекрасна съпруга — отбеляза Селестин.

— Всички пациенти на мъжа й ще бъдат лудо влюбени в нея — пошегува се Питър.

— Мисля, че това няма да му е особено приятно — рекох аз.

— Да, но ще печели много, защото ще прииждат все нови и нови пациенти — каза Питър. — Г-ца Джансън изпрати ли ни поздрави?

— Да, на сестра ви — рекох аз и топло се усмихнах на Селестин. — Тя ви е толкова благодарна, задето сте й помогнала. Каза, че никога няма да забрави добрината ви.

— Не можех да оставя бедното създание на улицата.

— Мислите ли, че лейди Треслин нарочно я е обвинила в кражба, защото г-ца Джансън смята, че го е направила, за да я отстрани от пътя си.

— Не може да има съмнение по този въпрос — убедено отвърна Селестин.

— Каква безскрупулна жена!

— Споделям мнението ви.

— Г-ца Джансън е щастлива. Както казват, всяко зло за добро. Тя ме помоли да ви съобщя нещо, свързано със замъка.

— Кой замък? — с нескрит интерес попита Селестин:

— Маунт Мелин. Г-ца Джансън посетила Маунт Еджкъмбс и сравнила помещенията за прокажените в двата параклиса. Тя казва, че нашето е единствено по рода си.

— Така ли! Това е много интересно.

— Рече, че е по-голямо и конструкцията на стените била по-особена.

— Предполагам, че Селестин вече гори от нетърпение да слезе в параклиса и да хвърли един поглед — каза Питър.

— Някой път ще го разгледаме заедно — каза ми тя и се усмихна. — Скоро ще станете господарка на замъка, така че би трябвало да се заинтересувате от архитектурата и историята му.

— Наистина, усещам как интересът ми става все по-голям и по-голям. Ще трябва да ми разкажете повече за Маунт Мелин.

— С радост — отвърна тя и топло ми се усмихна.

Попитах Питър кой влак ще хване, а той ми отвърна, че ще отпътува за Лондон в десет часа вечерта.

— Ще отида до гарата на кон и ще го оставя там. Багажа вече го изпратих. Искам да бъда сам. Не ща никакви сълзливи изпращания на гарата. Догодина по това време отново ще бъда тук, но богат. Au revoir, г-це Лий. Аз ще се върна. А ако искате да дойдете с мен… все още не е късно.

В тона му долових насмешка, а очите му блестяха дяволито. Чудех се какво ли ще направи Питър, ако внезапно му кажа, че тръгвам с него, защото храня ужасни подозрения към годеника си.

Изпратих го до входната врата. Слугите също се бяха подредили да го изпроводят, защото Питър беше всеобщ любимец. Подозирах, че неведнъж е дарявал Дейзи и Кити с целувки, защото двете момичета го гледаха с насълзени очи.

Питър ми се стори много красив на седлото, а Селестин ми се видя бледа и безлична.

Дълго махахме подире им.

Последните му думи бяха: