Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 132

— В Маунт Мелин много се говори за вас. Алвиън е много привързана към вас. Освен това исках да ви задам няколко въпроса.

— Вие скоро ще станете член на семейството, така че ще знаете много повече от мен.

— Какво мислите за Джили?

— Бедното създание! Странно смахнато дете, малка Офелия! Все си мисля, че някой ден ще я намерят да се носи по вълните с розмарин в ръцете.

— Детето е преживяло тежка злополука.

— Знам, първата г-жа Тремелин едва не го е стъпкала с коня си.

— Сигурно сте станали гувернантка в Маунт Мелин скоро след смъртта й.

— Двете ми предшественички напуснали, защото смятали, че замъкът е обитаван от призраци. Мен пък ме привлече точно това.

— О, да, нали вие се интересувате от старинни замъци.

— Просто ги обичам. Разглеждала съм много замъци и много съм чела за тях.

— Онзи ден Джили ми показа тайното прозорче във вашата стая.

— Живях цели три седмици в тази стая, без дори да подозирам за съществуването му.

— Това не ме учудва. Тайните прозорчета са толкова изкусно прикрити със стенописи.

— Виждала ли сте скритите прозорци в солариума?

— О, да.

— Единият гледа към балната зала, а другият — към параклиса. Мисля, че за това има разумна причина. Балната зала и параклисът са били най-важните помещение в замъка по времето, когато е бил построен.

— Кога всъщност е издигнат Маунт Мелин?

— През късната елизабетинска епоха. Тогава хората държали в тайна присъствието на католически свещеници в дома си. Мисля, че точно затова са пробити всички тези тайни прозорци.

— Колко интересно!

— Г-ца Нанзълок също като мен проявява особен интерес към старите замъци. Всъщност тя знае ли за срещата ни?

— Никой не знае.

— Не сте казала дори и на бъдещия си съпруг?

Страшната тайна всеки момент щеше да се отрони от устните ми. Можех ли да се доверя на тази непозната, жена? Как ми се искаше Филида да седи срещу мен, копнеех да й излея душата си; сигурна бях, че тя щеше да ми даде добър съвет.

Макар и често да бях чувала името на г-ца Джансън, все пак аз нея познавах. Не можех да кажа на един чужд човек: подозирам годеника си в заговор за убийство.

Не! Това бе невъзможно.

Все пак тя също бе несправедливо обвинена и изгонена. Това обстоятелство ни свързваше.

Колко далеч могат да стигнат темпераментните хора, за да задоволят страстта си, питах се аз.

Все пак не можех да й се доверя.

— Той замина по работа. Ще се оженим след три седмици.

— Желая ви щастие. Събитията трябва да са се развили доста бързо.

— Пристигнах в Маунт Мелин през август.

— Преди това не сте се познавали с г-н Тремелин, нали?

— Животът под един покрив бързо сближава хората.

— Щом казвате…

— Вие също бързо сте се сгодила…

— Да, но…

— Подозирах какви мисли се въртят в русата й главица: нейният селски доктор бе съвсем различен от господаря на Маунт Мелин.

— Държах да се срещнем, защото винаги съм смятала, че са ви обвинили несправедливо. Мисля, че доста хора в замъка споделят мнението ми.

— Радвам се да го чуя.

— Щом г-н Тремелин се завърне, ще му разкажа за срещата ни и ще го помоля да помогне за възвръщането на доброто ви име.