Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 135

— Ако случайно промените решението си…

Всички се разсмяхме, макар че ни беше много мъчно за Питър.

— Когато влязохме в замъка, г-жа Полгри се обърна към мен с думите:

— Бих искала да разговарям с вас, г-це Лий.

— Разбира се. Да дойда ли в стаята ви?

Тя ме поведе нагоре по стълбите.

— Току-що ми съобщиха резултата от аутопсията — естествена смърт.

Почувствах невероятно облекчение.

— Много се радвам, г-жо Полгри.

— Кат всички нас. Хич не ми се харесваха онез неща, дет се говореха… и сър Томас да вземе да умре кажи-речи на прага ни…

— Май всичко е било буря в чаша вода — рекох аз.

— Така си е, г-це Лий. Ама хората говореха какво ли не и трябваше да се направи нещо…

— Мисля, че резултатът е донесъл голямо облекчение на лейди Треслин.

Г-жа Полгри се почувства неудобно — сигурно се сети какво ми е говорила за Конън и лейди Треслин. Вероятно много се е смутила, когато са й съобщили, че ще му стана жена. Опитах се завинаги да разсея опасенията й с думите;

— Надявам се, че ще ми предложите чаша от вашия великолепен чай.

Тя остана много доволна и веднага извика Кити.

Докато водата възвря, обсъдихме някои незначителни домашни проблеми. Г-жа Полгри приготви чая и тихомълком измъкна бутилката уиски. Аз й кимнах многозначително и тя сипа по една лъжица в чашите. Разбрах, че отново съм спечелила приятелските й чувства.

Радвах се, защото виждах, че и тя е доволна. Исках всички около мен да бъдат щастливи.

Вече бях убедена, че Конън не знае нищо за покушението срещу мен. Вероятно лейди Треслин сама бе решила да събори върху мен канарата. Сър Томас бе починал от естествена смърт, така че не съществуваха причини Конън да бъде заподозрян в убийство. Той ми беше направил предложение, защото бе влюбен в мен и желаеше да стана негова съпруга.

В девет часа сложих децата да спят. Изминалият ден беше топъл и слънчев — пролетта наближаваше.

Конън щеше да се завърне или през нощта или утре сутринта. Бях неописуемо щастлива…

Горях от нетърпение да го видя. Питах се кога ли ще пристигне. Вероятно в полунощ. Излязох навън да го чакам, защото ми се причу далечно чаткане на копита.

Нощта беше тиха и спокойна. Всички слуги се бяха прибрали в стаите си. В замъка цареше покой.

Питър сигурно бе потеглил към гарата. Може би нямаше да го видя никога вече. Спомних си първата ни среща във влака: още тогава той се опита да ми въздейства с шегите си.

Изведнъж в мрака се открои някакъв силует. Това беше Селестин. Учудих се, защото тя изникна внезапно откъм гората, а не дойде по алеята. Стори ми се доста задъхана, като че ли беше тичала.

— Здравейте — поздрави ме тя. — Дойдох да си поговорим. Питър замина и аз изведнъж се почувствах толкова самотна… Толкова ми е мъчно за него… Кой знае кога ще го видя отново…

— И аз се натъжих от заминаването му…

— Понякога става доста неприятен, но аз съм много привързана към него. Вече съм съвсем сама — изгубих и двамата си братя.

— Хайде да влезем вътре — рекох й аз.

— Конън още не се е върнал, нали?

Ще си дойде най-рано в полунощ. Пише ми, че след като приключи с всичко, веднага ще тръгне. Мисля, че най-вероятно е да пристигне утре. Не искате ли да влезете?