Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 106

— А някой казвал ли ви е, че сте красива?

— Не.

— Значи този пропуск трябва незабавно да бъде запълнен.

Аз се усмихнах и точно в този момент в салона влязоха лейди Треслин и Конън. Дамата се настани до Селестин, а Конън се приближи до бюфета.

— Посвещавам г-ца Лий в достойнствата на корнуолската кухня. Кон, тя не знае какво е „хубава жена“, а самата тя е такава красавица, не е ли странно?

Конън се усмихна и ме погледна право в очите.

— Ние наричаме „хубава жена“ сарделите, полети с лимонов сос — рече той и постави няколко риби върху две плата. — Названието е от испански произход и ние винаги се шегуваме, като казваме, че „хубавата жена“ е подходяща храна за всеки испански благородник.

— Това е реликва от времената, когато испански моряци извършвали набези по нашето крайбрежие и нападали хубавите ни девойки.

Алвиън влезе в салона и се приближи до мен. Видя ми се уморена.

— Време е да си лягаш — рекох й аз.

— Гладна съм.

— След вечеря се качваме горе.

Тя кимна и започна да трупа различни деликатеси в чинията си.

Вечерях заедно с Алвиън, Питър, Селестин, сър Томас, Конън и лейди Треслин. Не можех да повярвам, че се намирам сред толкова изискано общество. Брошката на Алис блестеше на гърдите ми и аз отново се замислих за тази жена, която не бях виждала никога. Преди две години тя е заемала моето място, а Алвиън е била твърде малка, за да присъства на бала. Иначе всичко си е било, както и днес.

Спомних си за лицето, което видях да наднича през тайното прозорче, и за думите на Алвиън в нощта на предишния бал: колко много обичала да танцува майка й и как, ако можела да се върне, щяла непременно да дойде на бала. Детето вярваше, че ще види Алис сред танцьорите… Ами ако тя наистина ни наблюдаваше и днес? Чие лице видях зад тайното прозорче?

Това можеше да бъде само Джили и никой друг! Как изобщо можах да си помисля за Алис? Та тя беше мъртва!

Отново насочих вниманието си към разговора на сътрапезниците си.

— Ще ти сипя още уиски, Том — предложи Конън, стана и тръгна към бюфета. Лейди Треслин бързо стана и го последва. Погледът ми бе прикован върху тях. Те бяха прекрасна двойка — най-красивата жена на бала и най-изисканият мъж.

— Чакай да ти помогна, Конън — рече тя и двамата се засмяха.

— Внимавай, разляхме питието!

Отчаяно се взирах в гърбовете им; бях готова да избухна в сълзи, защото виждах колко напразни са надеждите ми.

Линда Треслин хвана под ръка Конън и двамата се върнаха на масата. Този интимен жест дълбоко рани душата ми. Май бях пила прекалено много от сладката медовина.

Време е да се оттегляш, Марта, казах си аз.

Конън протегна чашата с уиски на сър Томас, който я изпи на един дъх. Погледнах към Алвиън и забелязах, че под очите й са се образували тъмни сенки.

— Време е за сън, Алвиън. Изглеждаш уморена.

— Горкото дете! — внезапно възкликна Селестин. — Толкова е късно вече…

— Ще сложа Алвиън да спи — заявих аз и станах. — Хайде да вървим!

— Детето бе полузаспало и едвам се държеше на краката си.

— Пожелавам лека нощ на всички — рекох аз.

— Ще се видим по-късно — каза Питър и се изправи да ни изпрати.