Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 104
Виктория Холт
— Да, на последния бал надничах през тайното прозорче в солариума.
— О, последния бал! Та ние танцувахме заедно тогава, но Конън ви отне от мен, спомняте ли си?
— Да, тогава всичко беше доста необичайно.
— Да, особено гувернантката, която ме изненада толкова приятно.
Музикантите засвириха и Конън поведе Селестин към центъра на балната зала. За най-голям мой ужас разбрах, че ние с Питър ще се присъединим към тях, за да изпълним първите стъпки на танца.
Опитах се да се отскубна, но Нанзълок ме държеше здраво за ръката.
Селестин доста се изненада, когато ме забеляза, ала Конън изглеждаше невъзмутим. Представих си какви мисли минават през ума на госпожица Нанзълок: не е лошо, че и гувернантката е поканена на коледния бал, но трябва ли пък да й се отрежда такова почетно място?
Все пак според мен тя бе твърде добродушна по нрав, за да покаже раздразнението си, и излязох права, защото Селестин ми се усмихна приветливо.
— Не биваше да идвам… — смутено промълвих аз. — Не знам и стъпките на танца. Наистина не разбирам…
— Следвайте ни — отсече Конън.
— Всичко ще бъде наред — успокои ме Питър.
Всички гости подеха танца след нас.
— Вие наистина танцувате великолепно — с усмивка ми рече Конън, щом ръцете ни се докоснаха.
— Скоро ще станете истинска корнуолка — добави Селестин.
— Защо не? — попита Питър. — Не сме ли солта на земята?
— Не смятам, че г-ца Лий споделя мнението ти — отвърна му Конън.
— Защо, според мен местните обичаи са твърде интересни — намесих се аз.
— Местните жители също — иронично подметна Питър. Продължихме да танцуваме и когато музиката спря, бях усвоила всички стъпки.
Докато музикантите свиреха последните тактове, чух как някой пита:
— Коя е възхитителната млада дама, която партнира на Питър Нанзълок?
Очаквах някой да му отговори, че това е гувернантката, но до ушите ми достигна нещо съвсем различно:
— Не я познавам, но тя наистина е необикновено красива.
Бях на върха на щастието си. Осъзнавах, че трябва да вкуся красотата на всеки миг през тази великолепна нощ, защото може би никога повече нямаше да имам такъв невероятен успех.
Изискани кавалери непрекъснато ме канеха на танц; дори и като им кажех, че съм гувернантката, те продължаваха да се отнасят към мен с възхищението, полагащо се на една красива жена. Как отведнъж се бях променила до неузнаваемост? Защо не изглеждах така на вечеринките, устройвани от леля Аделаид?
Изведнъж осъзнах кое ме бе превърнало в красавица. Не само копринената рокля, кехлибареният гребен и диамантената брошка, но и любовта, защото бях влюбена до полуда.
Един от партньорите ми бе сър Томас Треслин, който се оказа изключително галантен джентълмен. Стори ми се, че му се зави свят от танца, и аз му предложих да поседнем за малко. Той ми благодари любезно и аз почувствах нарастваща симпатия към този стар човек. Всъщност тази нощ всички ми бяха симпатични.
— Вече съм доста стар за танци, г-це…