Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 103

Последвах съвета на Конън и си легнах, защото исках да бъда бодра и свежа до сутринта. За най-голямо мое учудване наистина успях да заспя. Отново ми се присъни Алис. Тя витаеше като привидение сред гостите на бала, призрачна фигура, която виждах само аз. Танцувах с Конън, а тя ми нашепваше: „Искам да заемеш моето място, Марти, да седиш на моя стол, да държиш ръката на Конън, само ти, Марти… само ти… никоя друга…“

С неохота се събудих след този толкова приятен сън. Опитах се отново да заспя, за да се върна в онзи призрачен свят, в който духове, излезли от царството на сенките, ми нашепваха, че желаят да получа онова, което жадувах най-много от всичко на света.

В пет часа Дейзи ми донесе чаша чай по нареждане на г-жа Полгри.

— Тя ви праща и едно парче кейк със стафиди, госпойце. Ако искате още, шъ ви донеса.

— Това ще ми е предостатъчно.

— Вече шъ трябва да се стягате за бала, госпойце.

— Има много време — отвърнах й аз.

— В шест часа шъ ви донеса топла вода. Гостите шъ почнат да пристигат в осем — винаги е било тъй. Не забравяйте, че вечерята е чак в девет, тъй че ако искате да ви донеса още нещо за ядене, само ми кажете!

Сигурна бях, че няма да мога да харна и от парчето кейк, тъй че й казах да не се притеснява за мен.

— Амче аз да вървя, госпойце.

Тя се спря за миг на вратата и ме погледна особено. Дали ме изучаваше или пък ме виждаше в нова светлина?

Представих си ги как клюкарстват, подклаждани от Тапърти. Дали вече се досещаха, че има нещо между господаря и гувернантката?

Появих се на бала в зелената рокля на Филида с дълбоко изрязано деколте и пищно набрана пола. Бях вдигнала косите си във висока прическа, за да изпъкне гребенът. На гърдите ми блестеше диамантената брошка.

Щастлива бях, че съм сред поканените. Никой не можеше да предположи — ако не знаеше, разбира се, че съм обикновена гувернантка.

Изчаках балната зала да се запълни, преди да се появя, и незабелязана от никого, се смесих с гостите. След няколко мига до мен се озова Питър.

— Изглеждате главозамайващо!

— Благодаря. Радвам се, че успях да ви изненадам.

— Не съм ни най-малко изненадан, защото винаги съм знаел как бихте могла да изглеждате, ако имахте възможност.

— Майстор сте на комплиментите.

— Не, винаги казвам само онова, което мисля. Но всъщност има още нещо, което не съм ви казал, и то е: „Щастлива Коледа!“

— Благодаря ви. И аз ви желая всичко най-хубаво.

— Не съм ви донесъл подарък.

— Не е необходимо.

— Все пак на Коледа е прието добрите приятели да си разменят подаръци.

— Но не и…

— Моля ви, поне тази вечер забравете, че сте гувернантка. Някой ден ще ви подаря Джасинт, защото съм я нарекъл за вас. А, виждам, че Конън се готви да открие бала. Мога ли да ви поканя?

— Да, благодаря ви.

— Това е традиционният танц, нали знаете.

— Не знам стъпките.

— Много са лесни. Само ме следвайте — рече той и затананика мелодията. — Поне не сте ли гледала как се танцува?