Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 89

— Ако не изчезват — отбеляза президентът.

— Точно така — потвърди Сандбърг. — Ако не изчезват.

— Може би трябва да преминем на друг въпрос — предложи президентът. — Райли, струва ми се, че имаш да докладваш нещо.

— Все още не съм съвсем сигурен по този въпрос отвърна Райли Дъглас, — но трябва да го обсъдим. Честно казано, склонен съм да мисля, че е възможно той да крие коварни юридически последствия, но нямах възможност да проверя. Снощи ме посети Клинтън Чапман. Предполагам, че повечето от вас го познават.

Той огледа хората около масата. Мнозина кимнаха.

— Та той дойде при мен — продължи Дъглас, — и оттогава ми телефонира три-четири пъти, а днес обядвахме заедно. Някои от вас може би знаят, че двамата бяхме съквартиранти в Харвард и че сме приятели. Предполагам, че затова се обърна към мен. При първата ни среща предложи да се заеме с изграждането на тунелите и да поеме всички разходи. В замяна иска да получи право на собственост над тях, след като хората от бъдещето се върнат в миоцена. После…

— Райли — прекъсна го Уилямс, — не разбирам за какво са му потрябвали. Какво ще ги прави? Казаха ми, че силата на времето, действа само в една посока — към миналото.

Дъглас поклати глава.

— Клинт не вярва в това. Разговарял е с учени от компанията си — а неговият научен персонал навярно е един от най-добрите в света — и те са го уверили, че ако изобщо съществува, пътуването във времето може да се извършва и в двете посоки. Всъщност те са му казали, че като че ли е по-лесно да се пътува към бъдещето, отколкото към миналото, защото естественият поток на времето тече напред.

— Не зная — въздъхна Уилямс. — Звучи ми някак мръсно. Можем ли съзнателно да оставим двупосочното пътуване във времето, ако изобщо е възможно, в ръцете на един човек или група хора? Само си помислете за начините, по които може да се използва…

— Днес на обед разговарях с Клинт по този въпрос отвърна Дъглас. — Обясних му, че ако е възможна, всяка подобна операция ще трябва да е строго контролирана. Ще трябва да се създадат комисии, които да формулират закони за пътуване във времето, и конгресът ще трябва да ги ратифицира. Нещо повече, тези закони ще трябва да са валидни за целия свят. Ще трябва да се сключи международен договор и можете да си представите колко време ще отнеме това. Клинт е съгласен с всичко. Каза ми, че осъзнава необходимостта му. Тази идея напълно го е обсебила. Като стар приятел, аз се опитах да го разубедя, но той продължава да настоява. Ако му позволим, разбира се. Отначало имаше намерение сам да финансира операцията, но очевидно е започнал да осъзнава колко пари ще са нужни. Както разбрах, в момента съвсем тайно се опитва да създаде консорциум, който да се заеме с проекта.