Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 81

Из цялата страна се надигаха хора и прииждаха към Вашингтон — на автостоп, с автобуси, със стари очукани автомобили. Вътрешен повик на младежта, обявила се срещу ценностите на обществото. Някои стигаха в града преди падането на нощта и минаваха по улиците с лозунги „Назад към миоцена“ и „Дайте саблезъбите!“ Други продължаваха в мрака или спираха, за да поемат отново на разсъмване, спяха в копи сено или на пейки в парка, нагъваха хамбургери, търсеха запознанства, тихо разговаряха край лагерни огньове.

Други групи също излизаха по улиците на Вашингтон, групи, в центъра, на които вървяха млади мъже, залитаха под тежки кръстове, препъваха се и падаха, после отново ставаха и продължаваха пътя си. Някои носеха трънени венци и по челата им се стичаха капки кръв. Късно следобед в парка „Лафайет“ се разрази яростна битка, понеже възмутената тълпа, сред която мнозина от мечтаещите за миоцена младежи, попречи на едно от разпятията. Жертвата вече беше качена на кръста и дупката почти бе изкопана. Полицията се намеси и след петнайсет кървави минути разчисти парка. Когато всички си тръгнаха, бяха събрани и откарани четири грубо сковани кръста.