Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 78

Нещото, което се криеше в лещака, излезе. Излезе толкова бързо, че приличаше на мъгла. После също толкова внезапно спря. И застана на малкото открито пространство между лещака и царевицата.

Дъхът на сержанта секна и вътрешностите му се обърнаха, но въпреки това завъртя цевта на гранатомета си, прицели се в огромния търбух на чудовището и пръстът му започна да натиска спусъка.

И тогава съществото изчезна. Кръстчето на мерника сочеше само към редките храсти оттатък царевичната нива. Сержантът не помръдна. Лежеше и гледаше през мерника, но пръстът му отпусна спусъка.

Чудовището не бе избягало. Беше сигурен в това. Просто бе изчезнало. В един миг беше там, в следващия го нямаше. Не можеше да се движи толкова бързо. Когато се бе появило от лещака, то представляваше мъгла от мигновени движения. Този път нямаше мъгла.

Сержант Кларк повдигна глава и застана на колене. Изтри лицето си с ръка и с удивление откри, че дланта му е лепкава от пот. Дори не бе усетил, че се поти.

38.

Фьодор Морозов беше добър дипломат и чудесен човек. Двете неща не бяха несъвместими и онова, което трябваше да направи, му бе неприятно. Освен това познаваше американците и просто нямаше да се получи. Разбира се, щеше да ги посрами и да посочи греховете им пред целия свят. При нормални обстоятелства не би имал нищо против. Но знаеше, че сега американците (пък и всички други) не са в положение да следят тънкостите на дипломатическите игри и поради това нямаше как да предугади реакцията им.

Президентът го очакваше и до него, както трябваше да се очаква, стоеше министърът на външните работи. Президентът се държеше изключително любезно, но Торнтън Уилямс, Фьодор виждаше това, беше малко озадачен, макар че отлично го скриваше.

Когато се ръкуваха и седнаха, президентът откри разговора.

— Винаги се радвам да ви видя, господин посланик каза той — по какъвто и да било повод и дори без повод. Но кажете ми, какво можем да направим за вас?

— Моето правителство — отвърна Фьодор — ме помоли да се консултирам с вас — неофициално поне доколкото позволява официалното ни положение — по въпрос, свързан с безопасността, който, струва ми се, е от интерес и за двете ни страни, а всъщност изобщо за всички.

Той замълча за миг и двамата го изчакаха да продължи. Не отговориха, не зададоха въпроси — с нищо не му помогнаха.

— Става въпрос — каза посланикът — за извънземното чудовище, избягало през тунела в Конго. Онова, което ни е известно за тях, не оставя съмнение, че чудовищата трябва да бъдат унищожени. Тъй като Конго не разполага с достатъчно военни и полицейски сили, за да се справи с това, моето правителство предлага да сформира експедиционен корпус. Възнамеряваме да разговаряме с Великобритания, Франция и навярно с други държави, за да видим дали не искат да участват в него срещу чудовището.