Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 76

— Разговаряли ли сте с някой от индустриалците?

— Не лично. Бизнесът е заел изчаквателна позиция, за да види какви ще са действията ни. Още никой не се е свързал с мен. Но ми се струва, че реакцията би трябвало да е положителна. Ще съм разочарован, ако не е така. Проблемът не е само наш, но и техен, на целия свят.

Оукс се понадигна на стола си.

— Имате ли някаква представа, господин президент, колко може да струва всичко това? Някаква приблизителна сума?

— Не — призна президентът. — Нямам.

— Но ще е скъпо.

— Ще е скъпо.

— Навярно много повече от военния бюджет, който като че ли ужасява всички.

— Искате да го потвърдя, разбира се — каза президентът, — и ще го направя. Да, ще струва много повече от военния бюджет, много пъти повече. Ще е по-скъпо дори от война. Може да ни разори. Може да разори света, но какво друго ни остава? Да идем и да застреляме бегълците ли? Това би решило проблема. Такова решение ли ви харесва?

Оукс измърмори нещо и отново потъна в стола си.

— Идва ми наум нещо — каза Ейбъл. — Има възможност да си върнем разходите, независимо колко големи са те. Бегълците идват от време, в което са решени много технически проблеми, в което са разработени нови подходи. Спомена се за термоядрена енергия. Ние още сме далеч от използването й. Термоядрената енергия би била огромен скок напред. Несъмнено има и много други неща. Предполагам, че в замяна на онова, което направим за тях, те ще се съгласят да ни запознаят с основите на тези технологични постижения…

— Това ще ни унищожи — гневно го прекъсна Оукс. Ще довърши работата, която те са започнали. Вземете например термоядрената енергия. Тя, господа, за нула време ще съсипе нефтената и въгледобивната промишленост.

— Предполагам, че медицината в бъдещето е открила причината за рака и лекарство за него — прибави Ейбъл.

— Господин конгресменът е прав — каза Диксън. — Ако разполагаме с преимуществата на всичките им научни и технологични постижения, а навярно и на обществените и политическите им постижения, ще сме в много по-добро положение, отколкото сега. На кого, питам се аз, ще принадлежат новите познания? На човека, който успее да придобие тази информация по какъвто и да е начин ли? На правителствата? Или на света като цяло? И ако принадлежат на правителствата и света, как ще бъдат използвани или прилагани? Струва ми се, че и в най-добрия случай ще имаме да решаваме много трънливи проблеми.