Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 6

— За няколко дни ще се справим с положението. Може би дори за седмица. Зависи колко са. Но съвсем скоро ще се нуждаем от помощ. От страна на социалните служби. И на министерството на земеделието. От всеки, който може да ни подаде ръка. Ще ни трябват много хора и средства.

— Трябва да ни осигурите малко време — отвърна президентът. — Докато се ориентираме в обстановката. Ще трябва да действаш в условията на извънредно положение, докато разработим някакъв план. Не се тревожи много за правилниците. Ако се налага да ги нарушиш, действай. Ние ще се погрижим за това. Ще разговарям и с някои от другите. Навярно късно следобед или привечер ще успеем да се съберем всички. Ти се обаждаш първи. Не съм приказвал с никого от останалите.

— Ами ЦРУ? ФБР?

— Предполагам, че вече действат. И от тях нямам информация. Сигурно скоро ще ми докладват.

— Господин президент, имате ли някаква представа…

— Абсолютно никаква. Ще се свържа с теб веднага щом мога. Телефонирай ми, когато задвижиш нещата. Ще имам нужда от теб, Джим.

— Веднага ще се заема — отвърна, министърът.

— Добре тогава. Дочуване.

Интеркомът звънна пак и секретарката съобщи:

— Тук е Стив.

— Да влезе.

В стаята влезе Стив Уилсън. Хендерсън посочи един от столовете.

— Сядай, Стив. С каква информация разполагаме?

— Разпространява се, сър. Из целите Съединени щати и Европа. Чак до Канада. На няколко места в Южна Америка. В Русия. В Сингапур. В Манила. Още нямаме никакви данни от Китай и Африка. До този момент никакви обяснения. Невероятно е, сър. Човек се изкушава да каже, че не е възможно. Но се случва. Точно под носа ни.

Президентът свали очилата си, остави ги върху бюрото и започна да ги бута насам-натам с пръсти.

— Разговарях със Сандбърг. Армията ще им осигури подслон и храна, ще се погрижи за тях. Как е времето?

— Не съм проверявал — отвърна Уилсън, — но ако вярно си спомням сутрешната прогноза, навсякъде е хубаво, освен по северозападното крайбрежие на Тихия океан. Там вали. Там винаги вали.

— Опитах се да се свържа с министъра на външните работи — каза президентът. — Но, както винаги, той е неоткриваем, по дяволите! Уилямс е в Бърнинг Трий. Пратих му съобщение. Някой ще му го предаде. Защо винаги всичко трябва да се случва в неделя? Предполагам, че хората от пресата вече се събират.

— Фоайето е пълно. След около час ще започнат да чукат на вратата. Ще трябва да се срещна с тях, но мога да ги задържа още известно време. Ще очакват някакво изявление най-късно до шест часа.

— Кажи им, че се мъчим да разберем какво става. Че положението е в процес на проучване. Можеш да им кажеш, че въоръжените сили бързо организират оказването на помощ на тези хора. Подчертай думата „помощ“. Не задържане — помощ. Навярно с тази работа ще се заеме националната гвардия. Зависи от Джим.

— След час-два сигурно ще разполагаме с повече информация, сър.

— Възможно е. Имаш ли някакви предположения?

Прессекретарят поклати глава.

— Е, ще разберем. Навярно ще ни звънят много хора. Изглежда ми невероятно, че можем да седим тук, без да знаем нищо.