Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 8

— Ти продължавай — отвърна Уилсън. — Аз ще му позвъня.

Седна на бюрото си, придърпа телефона и набра номера.

— Том, обажда се Стив. Джуди ми каза, че било важно.

— Така ми се струва — отвърна Манинг. — Моли е намерила някого. Очевидно е водач на групата във Вирджиния. Не зная какви са пълномощията му, ако изобщо има такива. Въпросът обаче е, че иска да разговаря с президента. Казва, че щял да му обясни всичко. Всъщност настоява да го направи.

— Приказвал ли е с Моли?

— Малко. Не е съобщил нищо важно.

— И непременно трябва да разговаря с президента, така ли?

— Така твърди. Казва се Мейнард Гейл. С него е дъщеря му Алис.

— Защо не помолиш Моли да ги доведе тук? През задната врата, не през предната. Ще съобщя на портала. Ще видя какво можем да направим.

— Има още нещо, Стив.

— Да?

— Моли откри този тип. И го скри от другите. Той е неин.

— Не — отвърна Уилсън.

— Да — настоя Манинг. — Тя няма да отстъпи. Трябва да стане така. По дяволите, Стив, иначе няма да е честно. Не можеш да искаш от нас друго. Първо го е открил Бентли и после го е захапала Моли.

— Искаш от мен нещо, което ще ме унищожи. Знаеш го също толкова добре, колкото и аз. Другите ми връзки в медиите, „Таймс“, „Поуст“ и всички останали…

— Можеш да съобщиш за него — отвърна Манинг. Ще получиш информацията. Искаме само право на първото интервю с Гейл. Дължиш ни го, Стив.

— Ще можете да съобщите, че са го открили „Глобъл“ — рече Уилсън. — Ще си получите дължимото за това.

— Но няма да получим право на първото интервю.

— Нали в момента човекът е при вас. Вземете си интервюто. После ни го доведете. Това ще е преимуществото ви. Може да не ми харесва, Том, но няма как да ви попреча.

— Но той не иска да говори преди да се е срещнал с президента. Можете да ни позволите да вземем интервюто след разговора.

— Нямаме право да му нареждаме. Поне за момента. Нямаме право да му казваме какво да прави. И откъде знаеш, че е такъв, за какъвто се представя?

— Не съм сигурен, разбира се — призна Манинг. — Но той знае какво става. Участва във всичко това. Известно му е всичко, което ни интересува. Няма нужда да му вярваш. Просто го изслушай, после сам ще прецениш.

— Том, нищо не мога да ти обещая. Знаеш, че не мога. Изненадан съм, че изобщо поставяш въпроса.

— Позвъни ми, когато решиш, че сте свършили — каза Манинг.

— Чакай малко, Том. — Какво има сега?

— Струва ми се, че вървиш по тънък лед. Криеш важна информация.

— Нямаме никаква информация.

— В такъв случай важен източник на информация. Може да бъде поставена под въпрос политиката на агенцията ви. Нещо повече, вие задържате човека против волята му.

— Не го задържаме. Той се е залепил за нас. Смята, че единствено ние сме в състояние да го заведем в Белия дом.

— Е, тогава му пречите. Отказвате да му окажете помощта, от която се нуждае. Освен това — не съм сигурен, мога само да предполагам — възможно е да си имате работа с посланик.

— Стив, не се дръж така с мен. Приятели сме прекалено отдавна…

— Нека ти кажа нещо, Том. Няма да се съглася с това. Независимо от приятелството. Предполагам, че мога да получа съдебно разпореждане само за час…