Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 48

— Военните ще пратят хора да отнесат чудовището поясни един от журналистите. — Искат подробно да го проучат.

Поставените по дърветата прожектори хвърляха призрачна светлина над мястото, където се беше намирал изходът на тунела. Някъде в мрака кашляше и бръмчеше генератор. Пристигаха камиони, натоварваха бегълци и заминаваха. От време на време високоговорителят продължаваше да реве заповедите си.

С инстинкта на дългия си опит доктор Уиндзър безпогрешно се насочи към най-голямата група бегълци, скупчени под люлеещата се улична лампа на близката пресечка. Повечето от тях стояха на улицата, но други седяха на тротоара, а няколко малки групички се бяха пръснали по моравите.

Пасторът се приближи до няколко жени — винаги избираше жени, защото бяха по-възприемчиви към неговия клон от християнството, отколкото мъжете.

— Дойдох — каза той, като правеше съзнателно усилие думите му да не звучат надуто, — да ви предложа Божията утеха. В такива моменти винаги трябва да се обръщаме към Господ.

Жените удивено го погледнаха. Няколко от тях инстинктивно отстъпиха назад.

— Аз съм отец Уиндзър — продължи той — и идвам от Вашингтон. Отивам там, където съм призован. Отивам при нуждаещите се. Чудя се дали бихте се помолили заедно с мен.

От групата се отдели висока, стройна възрастна жена.

— Вървете си, моля ви — каза тя.

Загубил самообладание доктор Уиндзър вдигна ръце и каза:

— Не разбирам. Исках само…

— Знаем какво искате — отвърна жената. — И ви благодарим. Знаем, че от ваша страна това е проява на любезност.

— Не е възможно да говорите сериозно — съвсем объркан каза доктор Уиндзър. — Не трябва да лишавате всички от…

Някакъв мъж разбута тълпата и хвана пастора под ръка.

— Приятелю — рече той, — хайде успокойте се.

— Но тази жена…

— Зная. Чух какво й казахте. Това не е само нейно решение. Тя говори от името на всички ни.

— Не разбирам.

— Няма нужда да разбирате. А сега ви моля да си вървите.

— Вие ме отхвърляте?

— Не вас. Не лично. Отхвърляме принципа, който представлявате.

— Отхвърляте християнството?

— Не само християнството. По време на логическата революция преди век ние отхвърлихме всички религии. Нашето неверие е също толкова твърдо, колкото вашата вяра. Ние не ви налагаме нашите принципи. Бъдете любезен и не ни налагайте вашите.

— Това е невероятно — възкликна отец Уиндзър. — Не мога да повярвам на ушите си! И няма да повярвам. Сигурно има някаква грешка. Исках само да се помолим заедно.

— Ние вече не се молим.

Доктор Уиндзър се обърна и с препъване се насочи към очакващите го репортери. Объркано поклати глава. Не можеше да повярва. Това не можеше да е истина. Това беше невъобразимо. Това бе богохулствено.

След всички години на човешко страдание, след всички търсения на истината, след всички светци и мъченици не можеше да се е стигнало до това!

27.

Комендантът на Форт Майър генерал Даниъл Фут ги очакваше в кабинета си заедно с още трима мъже.

— Не трябваше да идвате сами — рече той на Уилсън. — Казах го на президента, но той не ме послуша. Предложих да пратя ескорт, но той ми забрани. Отговори, че не искал автомобилът да привлича внимание.