Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 39

— Този проклет Прайс — с разтреперан глас каза той. — Изобщо не е успял да снима чудовището и артилеристите.

23.

— Не можем да отменим телевизионното ви изявление — каза Уилсън на президента. — В момента положението и без това е достатъчно неприятно. И ще се влоши още повече, ако отменим изявлението ви. Можем да решим въпроса с няколко думи в самото начало. Да кажем, че инцидентът във Вирджиния се е случил прекалено скоро, за да правим сериозни заключения. Да дадем уверения, че положението ще бъде овладяно, че чудовището скоро ще бъде открито и убито. Че вече сме близо до него…

— Но ние не сме — прекъсна го президентът. — По дяволите, изобщо си нямаме представа къде е. Няма никакви съобщения за него. Нали си спомняш какво каза Гейл — че се движели адски бързо, В мрака това същество може да стигне до планините в западна Вирджиния и да се скрие преди да се съмне.

— Ето още една причина да излезете пред хората — каза Франк Хауард, който подготвяше текста на речта заедно с Ренолдс. — Страната, цялата страна е в паника и ние трябва да я успокоим.

— Знаеш ли, Франк — отвърна президентът, — в момента нещо не ме интересува дали страната е в паника. Не можеш ли да проумееш, че въпросът не е политически? А нещо много повече. Не съм сигурен точно пред каква опасност е изправена страната, но зная, че има такава опасност. Помолих Гейл да дойде и да ни каже какво мисли. Той знае повече от нас.

— А онова, което вие отказвате да разберете, сър — рече Уилсън, — е, че страната очаква изявлението ви. Хората искат да ги успокоите, но ако не можете да го направите, поне им кажете, че не стоим със скръстени ръце. Самият факт, че ви виждат и чуват, ще е доказателство, че не всичко е в пълен хаос. Те се нуждаят от някакво осезаемо доказателство, че правителството разбира какво става…

Интеркомът върху бюрото на президента сигнализира.

— Да? — каза той.

— Търсят господин Уилсън, сър, било спешно. Може ли да се обади?

Президентът вдигна слушалката и я подаде на. Уилсън.

— Тук е Хенри — разнесе се гласът на Хънт. — Извинявай, че те прекъсвам, но си помислих, че би трябвало да го знаеш. Затворил се е още един тунел, в Уисконсин. Току-що съобщиха по АП.

— Затворил се, казваш. Не като във Вирджиния. Нищо ли не е излязло от него?

— Очевидно. В съобщението пише, че се е затворил. Че угаснал. Че вече го нямало.

— Благодаря ти, Хенри. Благодаря, че ми каза. Той се обърна към президента.

— Затворил се е още един тунел. Просто изчезнал. Предполагам, че са го направили хората от другия край. Нали си спомняте, Гейл ни каза, че оставили хора да ги пазят и че те били готови да затворят тунелите, ако стане нещо.

— Спомням си — отвърна президентът. — Нашествениците трябва да са ги нападнали. Дори не искам и да си го помисля. Трябва да си много смел, за да направиш такова нещо. Хората от другия край във Вирджиния очевидно не са имали възможност.