Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 31
Клифърд Саймък
— Нещо за пиене, сенаторе?
— Вече е достатъчно късен следобед — отвърна старецът. — Значи чашка бърбън. Страхотна напитка е това бърбънът. Американска. Със собствен характер. Ти пиеш скоч, нали?
— С вас — каза Уелингтън — пия бърбън.
— Чу ли какво става?
— Гледах по телевизията.
— Човек може да се препъне в такова нещо — рече сенаторът. — При това доста тежко.
— Имате предвид Хендерсън.
— Имам предвид всички.
Уелингтън подаде на стареца чашата и се върна при бара, за да напълни своята. Сенаторът се отпусна още по-дълбоко на стола, като поглаждаше чашата си. После отпи и изпуфтя от удоволствие.
— За човек, който пие скоч — каза той, — имаш много добър бърбън.
— От вас се научих — отвърна Уелингтън, върна се и седна на дивана.
— Представям си какво му е на стопанина на Белия дом — рече сенаторът. — Много му е дошло. Може би повече, отколкото може да понесе. Трябва да вземе толкова много решения. Да, адски много решения.
— Не му завиждам — каза Уелингтън.
— Най-ужасното нещо, което може да сполети човек — продължи сенаторът. — Като имаш предвид, че догодина предстоят избори. Постоянно ще си го мисли и това няма много да му помогне. Проблемът е, че трябва да каже нещо, да направи нещо. Всички други могат да си траят, но не и той.
— Искате да кажете, че аз не трябва да говоря и да правя нищо — рече Уелингтън. — Никога не използвайте такива завоалирани изрази, сенаторе. Това не ви се удава много добре.
— Ами, не зная — каза сенаторът. — Не можеш направо да кажеш на някого да си държи устата затворена.
— Ако тези хора наистина са от бъдещето…
— О, от бъдещето са, няма съмнение. Откъде другаде може да са дошли?
— В такъв случай няма как да сбъркате с тях — отвърна Уелингтън. — Те са наши потомци. Просто хлапета, които тичат вкъщи, след като са се ударили.
— Хм, не зная — рече сенаторът. — Макар че нямах предвид точно това. Въпросът не е в тях, а в Сам в Белия дом. Той е човекът, който трябва да направи нещо. Няма как да не допусне грешки и ние трябва внимателно да го наблюдаваме, за да ги преценяваме. Можем да се нахвърлим отгоре му заради някои от тях, заради други не можем. Възможно е дори да има неща, с които да ни се наложи да се съгласим — не трябва да сме прекалено неблагоразумни. Но в момента важното е самите ние да не се ангажираме с нищо. И двамата с теб знаем, че много хора искат да се кандидатират на изборите следващото лято, и аз мисля, че ти ще си онзи, който ще ги спечели. Някои от другите момчета ще решат, че откриват възможности в действията на човека в Белия дом, ще станат нетърпеливи и ще започнат да се изпускат. Казвам ти, Грант, хората няма да си спомнят кой е бил първи, а само кой се е оказал прав.
— Аз, разбира се, оценявам загрижеността ви — отвърна Уелингтън, — но разкарването ви дотук е било напразно, защото нямам намерение да заемам позиция. Не съм сигурен, че в момента изобщо има позиция, която може да се заеме.
Сенаторът вдигна празната си чаша и каза:
— Би ли ми налял още малко?
Уелингтън напълни чашата му и сенаторът отново се отпусна на стола си.