Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 30

— Надявам се да си прав — каза президентът. — Ако грешим, могат да ни направят на пълни глупаци.

18.

Автомобилът зави по кръглата отбивна към изящното имение, издигнато сред цветя и дървета далеч от улицата. Пред входа шофьорът спря, слезе и отвори задната врата. Старецът с мъка се изправи, като тежко се опираше на бастуна си, и сприхаво отблъсна протегнатата за помощ ръка на шофьора.

— Още мога сам да слизам от кола — задъхано каза той, когато най-после успя да застане на отбивката, макар малко да трепереше и да не стоеше съвсем уверено. — Ще ме чакаш точно тук. Може да мине доста време, но ще ме чакаш точно тук.

— Разбира се, сенаторе — отвърна шофьорът. — Обаче стълбите, сър… изглеждат ми малко стръмни.

— Ще стоиш тук — отсече сенатор Андрю Оукс. — Влез вътре и седни зад волана. Когато дойде моментът да не мога да се изкачвам по стълби, ще се прибера вкъщи и ще оставя някой младеж да заеме мястото ми. Но не още — със слабо хриптене прибави той, — не още. Може би след година-две. Може би не. Зависи как се чувствам.

Сенаторът закуцука към стълбите, като отмерено се опираше на бастуна си. Изкачи се на първото стъпало и постоя там за миг преди да продължи. На всяко следващо стъпало се оглеждаше в двете посоки, сякаш предизвикваше някого да каже нещо за скоростта му на придвижване. Което беше напълно излишно, тъй като наоколо нямаше никого — освен шофьора, който се бе върнал зад волана и усърдно не наблюдаваше стареца.

Входната врата се отвори и Грант Уелингтън каза:

— Радвам се да ви видя, сенаторе. Но нямаше нужда да се разкарвате. Можех да дойда в апартамента ви.

Тежко задъхан, сенаторът отвърна:

— Днес е чудесен ден за разходка, а и ти ми каза, че ще си сам.

Уелингтън кимна.

— Семейството ми е в Нова Англия, а прислугата има свободен ден. Ще бъдем съвсем сами.

— Добре — каза сенаторът. — В моето жилище човек никога не може да е сигурен. Непрекъснато влизат и излизат разни хора. Телефоните не престават да звънят. Тук е по-добре.

И закуцука по коридора.

— Надясно — упъти го Уелингтън, като затвори вратата.

Старецът влезе в кабинета и се отпусна на голям стол с изправена облегалка, поставен до камината. Внимателно постави бастуна на пода до себе си и обходи с поглед покритите с книги лавици, огромното бюро, удобните мебели и картините по стените.

— Добре си се устроил, Грант — рече сенаторът. — Понякога се безпокоя за това. Може би си се устроил дори прекалено добре.

— Искате да кажете, че няма да участвам в битки. Че ще ме е страх да не си изцапам ръцете.

— Нещо такова, Грант. Но си казвам, че греша. Че постоянно водиш битки. В света на бизнеса, — Той посочи към стената. — Винаги съм бил подозрителен към хора, които имат картини на Реноар.