Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 28

— Ние не можем да строим времеви тунели.

— Те ще ни научат.

— Ще ни струва много. От гледна точка и на работна ръка, и на материали. В състояние ли са да платят за това?

— Не зная. Изобщо не съм се сетил да попитам. Предполагам, че не са в състояние. Но ми се струва, че трябва да го направим. Не можем да ги оставим тук. Собственото ни население е прекалено голямо.

— Като че ли предусещам какво искате да ме помолите, господин президент — каза Терънс Робъртс.

Президентът се засмя.

— Не само теб, Тери. И индустриалците — всъщност всички, но първо трябва да зная на какво съдействие мога да разчитам. Чудя се дали имаш нещо против да дойдеш тук, за да можем да обсъдим въпроса.

— Естествено, ще дойда. Само кажете кога. Макар че просто не съм сигурен какво ще мога да направя. Нека да поразпитам, да поговоря с някои от момчетата. Какво точно имате предвид?

— Не съм съвсем сигурен. Ще се нуждаем от твоята помощ, за да решим. Не можем да се справим с работата, която трябва да се свърши. Правителството не е в състояние само да поеме разходите — не говоря за тунелите. В момента нямам представа колко ще струват те. Но ще трябва да осигурим ресурси за изграждането на цяла нова цивилизация и това ще изисква много пари. Данъкоплатците никога няма да ни подкрепят. Затова ще трябва да поискаме помощ отвсякъде. Изправени сме пред национална криза и тя изисква извънредни мерки. Не зная дори колко време ще можем да изхранваме всички тези хора и…

— Не сме само ние — отбеляза Робъртс. — Целият свят е в същото положение.

— Така е. Другите също ще трябва да предприемат нещо. Ако имахме време, можехме да разработим някакъв международен план. Но за начало ще трябва да действаме поне в рамките на държавата.

— Разговаряли ли сте с някои от чуждите правителства?

— С Великобритания и Русия — отвърна президентът. — По-късно ще установим контакт и с други. Но не става дума за това. Когато измислим нещо, ще видим какво смятат другите. Ще разпространим идеите си сред тях. Обаче нямаме време за губене. Каквото и да направим, ще трябва почти незабавно да започнем и да работим.

— Сигурни ли сте, че някой от онези хора е в състояние да обясни тунелите? До такава степен, че нашите учени и инженери да разберат принципите и технологията им достатъчно добре, за да могат да ги строят… по дяволите, господин президент, това е истинска лудост! Американци строят времеви тунели! Всичко това трябва да е сън. Или лоша шега.

— Страхувам се, че не е така — отвърна президентът. Попаднали сме в ужасна каша, Тери. Не зная как ще се измъкнем. Предполагам, че до ден-два всичко ще ни стане известно и ще разберем с какво всъщност си имаме работа. В момента те моля само да помислиш по въпроса. Да ни дадеш някои идеи. Да ни предложиш какво да правим. Ще ти съобщя кога да дойдеш. Сега няма смисъл. Преди да поговорим трябва да свършим някои неща. Ще се свържа с теб веднага щом науча нещо повече.