Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 26

Според думите му това било просто общество, принудено да стане такова от екологичните проблеми на нашето време. Вече не било индустриално. Производството му възлизало на по-малко от един процент от днешното. Но всичко се произвеждало така, че да трае дълго. Философията на бързото излизане от употреба била изоставена съвсем малко напред в нашето бъдеще заради изчерпването на природните, изкопаеми, изчерпване, за което икономистите и еколозите ни предупреждават от години.

Тъй като въглищата и изкопаемите горива били почти съвсем изчерпани, според Гейл неговото време разчитало изцяло на термоядрена енергия. Тя била единственото, което поддържало деликатното икономическо равновесие на неговия свят.

Този свят бил изключително компютризиран и голяма част от населението живеело в градове от по шест небостъргача, някои, от които достигащи до километър и половина височина. Градовете не се разраствали повече и оставяли огромни, свободни за земеделие площи. В голямата си част строителството използвало преработени метали, които в наше време са заровени на бунищата. Всичко се ръководело от компютри и операциите били почти изцяло автоматични.

Според Гейл нямало огромни богатства, каквито могат да се открият в наши дни. Никой не бил богат и не съществувала онази бедност, която днес измъчва милиони. Очевидно промяна е настъпила не само в начина на живот, но и в житейските ценности. Животът бил по-прост, no-добър и не бил основан на постоянно съперничество. Почти нямало свръхамбициозни хора…

15.

В парка „Лафайет“ се събираше тълпа, смълчана и спокойна, като тълпите, събирали се през годините, за да гледат към Белия дом, без да очакват нищо — просто безмълвна проява на участие в национална криза. Над тълпата Анди Джаксън продължаваше да седи на изправения си на задни крака боен кон, покрит с патината на годините, пръв приятел на накацалите отгоре му гълъби.

Никой не знаеше каква точно е кризата и дали изобщо е криза. Хората все още нямаха представа какво се е случило и какво може да означава това за тях, въпреки че неколцина бяха посветили на въпроса доста конкретни, макар и объркани мисли и горяха от желание (понякога навярно дори настояваха) да споделят разсъжденията си с околните.

В Белия дом прииждаше порой от телефонни обаждания от конгресмени, от партийни функционери с различни предложения и съвети, от внезапно изнервени бизнесмени и индустриалци, от луди с готови решения.

Пристигна екип от телевизията и се захвана за работа — започна да снима кадри от тълпата и огрения от лятното слънце Бял дом, придружени от постоянен коментар.

По булеварда се нижеха туристи, удивени от факта, че са попаднали насред историческо събитие. По оградата на Белия дом подскачаха катерички, излизаха на тротоара, изискано сядаха със скръстени на гърдите предни лапички и просеха храна.

16.

Алис Гейл стоеше до прозореца и гледаше трупащата се оттатък булевард „Пенсилвания“ тълпа. Не смееше да повярва, че наистина е тук, че е във Вашингтон през двайсети век, на място, където се бе творила история, където бяха живели легендарни мъже и че в същата тази стая бяха спали короновани особи.