Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 26

— Горкото дете може да се представя като Синтия Роджърс — сподели Елвира с Уили, — но истинското й име е Синтия Латъм. Преди дванадесет години бе призната за виновна за убийството на втория си баща. Той имаше много пари и бе известен. Историята се появи из всички вестници. Помня го, сякаш беше вчера.

— Ти помниш всичко, сякаш е било вчера — вметна Уили.

— Това е самата истина. А ти добре знаеш, че винаги чета за убийствата. Така или иначе престъплението бе извършено точно тук, в Кейп Код. Синтия се закле, че е невинна, и непрекъснато повтаряше: имала свидетел, който можел да докаже, че е била извън къщата по време на убийството, но съдебните заседатели не повярваха на разказа й. Чудя се защо се е върнала. Ще трябва да се обадя в „Глоуб“ и да накарам Чарли Евънс да ми изпрати материалите по случая. Вероятно току-що е освободена от затвора. Цветът на лицето й е направо сив. Може би… — Очите на Елвира добиха замислено изражение. — Може би е тук, защото наистина е невинна и продължава да търси онзи изчезнал свидетел, за да потвърди версията й!

За ужас на Уили Елвира отвори най-горното чекмедже на скрина, извади брошката слънце със скрития микрофон и започна да набира директния номер на редактора си в Ню Йорк.

Същата вечер Уили и Елвира вечеряха в „Ред Фезънт Ин“. Елвира беше облечена с пъстра рокля в бежово и синьо, която бе купила в „Бергдорф Гудмън“, но както отбеляза пред Уили, тя някак си не изглеждаше на нея много по-различно от шарената евтиния, която си беше взела в „Алигзандър“⁴ точно преди да спечелят от лотарията.

— Заради закръглената ми фигура е — оплака се тя, докато мажеше с масло топлата кифла с боровинки. — Божичко, тези кифлички си ги бива. Уили, радвам се, че си купи това жълто ленено сако. Подчертава сините ти очи, а пък косата ти все още е доста хубава.

— Чувствам се като деветдесеткилограмово канарче — заяви Уили, — но щом ти харесва.

След вечеря отидоха в театъра на Кейп Код да гледат вълнуващото изпълнение на Деби Рейнолдс в една нова комедия, която репетираха за Бродуей. По време на антракта, докато отпиваха джиндърейл на моравата пред театъра, Елвира разказа на Уили как винаги е харесвала Деби Рейнолдс, още от времето, когато като дете участвала в мюзикли с Мики Руни, и че било отвратително от страна на Еди Фишър да я зареже с двете им малки бебета.

— И какво спечели той? — запита философски Елвира, докато гонгът ги подканяше да се върнат по местата си за второто действие. — Никога след това не е имал особен късмет. Хората, които не постъпват правилно, обикновено губят накрая. — Тази забележка накара Елвира да се запита дали пък Чарли не беше изпратил информацията за съседката им с експресна поща. Изгаряше от нетърпение да я прочете.

Докато Елвира и Уили се наслаждаваха на Деби Рейнолдс, Синтия Латъм най-накрая започваше да осъзнава, че наистина е свободна и че дванадесетте години затвор са останали зад гърба й. Преди дванадесет години… Тя тъкмо се готвеше да започне първата си година в дизайнерското училище в Род Айлънд, когато вторият й баща, Стюарт Ричардс, бе намерен смъртно прострелян в кабинета си в дома им — солидна капитанска къща от осемнадесети век, намираща се в Денис.