Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 23

Еми скочи и изхвърча от управлението. Трябваше незабавно да говори с Елвира. Чу един полицай да вика след нея, но не му отговори и спря едно такси.

Когато стигна до сградата, прелетя покрай пелтечещия портиер и се втурна към асансьора. Чу Уили да вика, докато тичаше по коридора. Вратата към апартамента беше отворена. Забеляза Уили да пристъпва на терасата и да се свлича. После забеляза силуетите на двете жени и осъзна какво ставаше.

С невероятна бързина Еми се озова на терасата. Елвира беше с лице към нея, наведена над празното пространство. Дясната й ръка се беше вкопчила в онази част от парапета, която все още си беше на мястото, но хватката й бързо отслабваше, защото Виктория Ръмзън удряше дланта й с юмруци.

Еми хвана ръцете на Виктория и ги изви зад гърба й. Виктория изрева от гняв и болка и викът й заглуши трясъка, когато и останалата част от парапета се откърти и полетя. Еми я бутна настрана и успя в последния момент да улови колана на Елвириния халат. Елвира се люшна към празното пространство. Домашните й чехли се плъзнаха надолу по терасата. Тялото й се олюля, когато надвисна тридесет и четири етажа над тротоара долу. Еми напрегна сили и я издърпа обратно, така че двете се стовариха върху свитото тяло на припадналия Уили.

Елвира и Уили спаха до обяд. Когато най-сетне се събудиха, Уили настоя Елвира да остане в леглото. Той отиде до кухнята и петнадесет минути по-късно се върна с кана портокалов сок, чайниче и препечена филийка. След втората чаша чай Елвира възвърна обичайния си оптимизъм.

— Божичко, не беше ли страхотно, че детектив Руни връхлетя тук след Еми и хвана Виктория точно когато се готвеше да избяга? И знаеш ли какво мисля, Уили?

— Никога не знам какво мислиш, миличка — отвърна Уили с въздишка.

— Е, хващам се на бас за едно — че Карлтън Ръмзън въпреки всичко ще иска да стане продуцент на пиесата на Браян. Можеш да си сигурен — няма да пролее и сълзица за това, че Виктория ще отиде в затвора.

— Вероятно си права — съгласи се Уили. — Те двамата определено не приличаха на влюбени птички.

— И, Уили — заключи Елвира, — искам да си поговориш с Браян и да му кажеш, че най-добре ще е да се ожени за тази сладка Еми, преди някой друг да я е отмъкнал. — Усмихна се лъчезарно. — Имам идеалния сватбен подарък за тях — цяла планина от бели мебели.

2

Смърт в Кейп Код

През един августовски следобед, малко след като пристигнаха в своята взета под наем къща в село Денис в Кейп Код, Елвира Миън забеляза, че имаше нещо много странно в тяхната съседка — болезнено слаба млада жена някъде в края на двадесетте си години.

След като поразгледаха къщата, отбелязвайки със задоволство голямото кленово легло, окачените килимчета, веселата кухня и свежия, миришещ на море бриз, Елвира и Уили извадиха скъпите си нови дрехи от комплекта куфари марка „Вютън“. После Уили наля на двамата леденостудена бира, за да й се насладят на терасата пред къщата, която гледаше към залива на Кейп Код.