Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 20

— Да не би да…

Руни го прекъсна, като затвори бележника си.

— Мистър Ръмзън, ще ви помоля да дойдете с мен в управлението. Еми, искам и вие да дадете пълни показания. Браян, трябва отново да говорим с вас и аз настоятелно ви съветвам да си вземете адвокат.

— Само минутка — намеси се възмутено Елвира. — Виждам, че вярвате на мистър Ръмзън повече, отколкото на Браян. — Ще трябва да се простим с опцията върху пиесата, но това е по-важно, помисли си тя. — Очевидно смятате, че Браян може би си е тръгнал, после е решил да се върне и да накара Фиона да се махне, а накрая я е убил. Чуйте сега според мен какво се е случило. Ръмзън е слязъл и се е скарал с Фиона. Удушил я е, но е бил достатъчно умен да вземе ръкописа, който тя му е показвала.

— Това са пълни измислици — сопна се Ръмзън.

— Не желая повече никакви дискусии тук — заповяда Руни. — Еми, мистър Ръмзън, Браян — долу чака кола. Да вървим.

Когато вратата се затвори след тях, Уили прегърна Елвира.

— Скъпа, ще пропусна тържеството на Пит. Не мога да те оставя сама. Струва ми се, че всеки момент ще припаднеш.

Елвира също го прегърна.

— Не, няма да го пропуснеш. Записах всичко. Трябва да прослушам записите, а се чувствам по-добре, когато съм сама. Ти се позабавлявай.

Апартаментът изглеждаше ужасно тих, след като Уили излезе. Елвира реши, че една топла вана би могла да прогони изтръпналостта от тялото й и да проясни ума й.

След това се облече удобно в любимата си нощница и в раирания хавлиен халат на Уили. Сложи скъпия касетофон, който редакторът от „Глоуб“ й беше купил, на масата в трапезарията, после извади миниатюрната касета от брошката си слънце, пъхна я в касетофона и натисна копчето за прослушване. Намести нова касета в брошката и я закачи към халата си — просто в случай че й се приискаше да разсъждава на глас. Седеше и слушаше разговорите си с Браян, с детектив Руни, с Еми, с Ръмзънови.

Какво в Карлтън Ръмзън я смущаваше толкова много? Елвира методично си припомни първата среща с Ръмзънови. Държеше се доста студено онази вечер, но когато налетяхме на него следващата сутрин, той определено бе променил поведението си, каза си тя, дори ми напомни, че иска да прочете новата пиеса веднага. Спомни си думите на Браян, че никой не може да се добере до Карлтън Ръмзън.

Това е, помисли си. Вече е знаел колко добра е пиесата. Не би могъл обаче да признае, че я е чел.

Телефонът иззвъня. Изненадана, Елвира забърза да го вдигне. Беше Еми.

— Мисис Миън — прошепна тя, — продължават да разпитват Браян и мистър Ръмзън, но знам, че смятат Браян за виновен.

— Току-що всичко ми стана ясно — увери я тържествено Елвира. — Доколко добре видя Карлтън Ръмзън, когато го забеляза в коридора?

— Доста добре.

— Тогава сигурно си видяла, че е носел ръкопис, нали? Имам предвид, ако той казваше истината, че е слязъл само за да се отърве от Фиона, никога не би взел ръкописа. Но ако са разговаряли за него и той е прочел известна част, преди да я убие, би го взел. Еми, мисля, че реших случая.

Гласът на Еми долетя съвсем глухо.