Читать «Рицарят на Бялата дама» онлайн - страница 4

— А вие знаете ли колко прави 428 по 789? — попита той уж между другото и тутакси забеляза зад прозрачните чорапи опулените очи на данколовците.

— Наизуст ли?

— Наизуст.

— А ти знаеш ли?

— 337 692 — изпя равно Рицаря, сякаш казваше „Добро утро, как сте?“

— Мотае! — възкликна дребосъчето със сопрана си и в гласа му имаше не само съмнение, но и нотки на възхищение.

— Провери! — заповяда черният.

Върху масата имаше тетрадки и моливи. Малякът дълго писа, после удивено изрече:

— Вярно бе! Тоя ме убива!

Черният се поизкашля, без да му се кашля, наведе се над Рицаря и като направи гласа си колкото се може по-дебел и внушителен, попита:

— Щом си такъв — фатален математик, я кажи колко прави един милион и половина, умножено по 27, делено на 65 и извадено от сто милиона?

Рицаря разбра, че комбинацията му се развива сполучливо. Още една-две такива маневри, и противникът е мат. Бързо пресметна и вече се готвеше да отговори, когато в стаята прозвуча един дрезгав гласец, наподобяващ патешко квакане.

— Гррънци! — произнесе той, като дълго и гърлено въртя „р“-ъто.

Всички се ослушаха. Черният стрелна с очи дебелото момче, което все още се гушеше под одеялото.

— Я ти не се обаждай, че знаеш ли!…

— Ама ааааз, ннннне… — едва изпелтечи момчето.

Черният пак се обърна към Рицаря:

— Е, хайде, отговаряй де, щом като толкова знаеш!

— Дрръвник! — обади се пак гласецът и този път всички вдигнаха погледи над гардероба.

В конфликта се намесва Лори

Горе до куфарите в голям кафез важно се перчеше папагал. Кръглите му жълти очи, силно извитата бяла човка и плешивината на челото му придаваха вид на банков директор. А изящно прибраните червени криле и дългата синя опашка, които приличаха на фрак, още повече подчертаваха достолепието на неговата стойка. Бе впил неподвижен поглед във войводата, пронизвайки го застрашително със смешните си очи.

— Кккакво е това бе? — запелтечи сега черният.

— Лори — отвърна Рицарят, ужасно ядосан, че играта е нарушена в най-интересния момент. — Мой приятел. Папагал от Конго.

— И знае да говори?

— Не чу ли?

— Той ме убива! — възкликна дребосъчето, извади от джоба си бисквит, вдигна чорапа над устата си, гризна, после се качи на стола и предложи и на папагала, но птицата презрително му обърна гръб и изтърси:

— Орррехи!

— Нямам орехи… — рече дребосъчето, сякаш се извиняваше.

Изцяло шашнат, войводата също стъпи на стола.

— Не пипайте Лори! — извика Рицаря.

Войводата не му обърна внимание и свали кафеза. Данколовците го наобиколиха и заразглеждаха папагала с такъв интерес, сякаш бе пришълец от Марс.