Читать «Рицарят на Бялата дама» онлайн - страница 121
Хаим Оливер
На сто и петдесетия метър мощен прожектор го блъсна в очите. Прозвучаха гласове, блеснаха пожарникарски каски. Зад тях се задаваха Старика, доктор Майспо, другите…
— Мат! — рече Пепи.
Инженерът поседя още няколко секунди напълно неподвижен с очи, впити в белите фигури, които бяха обкръжили черния му цар, въздъхна дълбоко, изправи се и подаде ръка.
— Поздравления! Ще чакам реванша…
Ала Пепи не го чу, даде знак с глава към първия ред и през кулисите се понесе към главния вход. Елка вече го чакаше.
Двамата едновременно погледнаха към върха на хълма. Там нямаше нищо.
Но откъм завоя на шосето се показаха две линейки. Движеха се бавно, а зад тях тичаше цяла „Термалия“, водена от шампиона й на къси и средни разстояния Белия облак.
Колите се изнизаха покрай тях и се отправиха към болницата, все тъй следвани от данколовци и абдулабайци, от гимнастици и атлети, от хористи, танцьори и художници, и ей тъй, просто от ученици. И всички крещяха до пресипване:
— Живи са! Живи са! И намерихме съкровището!
Отминаха.
Не отмина само Белия облак. Все тъй тичешком той се отклони към Пепи и също като при щафетно бягане му подаде щафетата, само че тя не беше тояжка, а един син плик, извика: „От Гърбатко!“ — и с всички сили хукна подир другите.
Пепи отвори плика. Бяха марките. Ония. С лъвовете и главата на Леонардо да Винчи…
Той заплака. И Елка не можа да разбере — от радост ли плаче или от мъка…
А Пепи избърса с юмрук насълзените си сини като синчец очи, поизсекна се и ядовито произнесе:
— Тия ме убиват! Но нищо, ще им го върна тъпкано!… А сега трябва да ида да се боря пак на шах и да играя на борба!
— Да — каза Елка. — Побързай! — И усмихнато добави: — Рицарите не бива да закъсняват никога, нали?
Тогава Пепи, Рицар на Бялата дама и момче на място, се обърна и прескачайки по три стъпала наведнъж, влезе в амфитеатъра.
Чакаха го много и много славни битки.
Чакаше го Животът.
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7594
Издание:
Рицарят на Бялата дама
Хаим Оливер
Рецензент: Максим Наимович
Редактор: Максим Наимович
Нац. бълг.; I издание; Лит. група V
Изд. №5885
Художник: Христо Жаблянов
Художник-редактор: Димко Димчев
Технически редактор: Свобода Николова
Коректор: Елена Баланска
Дадена за набор на 25.X.1974 г.
Подписана за печат на 20.III.1975 г.
Излязла от печат на 30.III.1975 г.
Формат 60×84/16 Печатни коли: 12,75
Издателски коли: 10,84 Тираж 25105
Цена на дребно: 0,81 лв.
Държавно издателство „Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11 — София, 1975
Държавна печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив
