Читать «Рицарят на Бялата дама» онлайн - страница 3

Поотмести пред устата си чорапа, който превръщаше думите му във фъфлене, наплюнчи пръст, позаглади перчема на върха на главата си и продължи със смешния си пречупен глас:

— Слушай сега! Ние сме могъщата бойна чета „Дан Колов“, дето е великодушен покровител на „Термалия“, а аз съм нейният войвода. Тук ние заповядваме на всички на какво да играете, кога да влизате във физкултурния салон, а също така на кое кино да ходите и с кои момичета да танцувате в неделя следобед. И прочее. В замяна на това ние великодушно ви пазим от големите класове и от Осоговския тигър. А също така ние ви охраняваме от призрака на цар Михаил Шишман, дето броди в мазетата на римляните, за да си пази съкровището. В замяна на това вие ни водите на криминални, ковбойски и шпионски филми, черпите ни солени страгали и ако поискаме, ни пишете домашните по математика. Те това е! Чу ли?

Завършил своята дълга реч, която произнесе с големи затруднения, черният пое дълбоко дъх, позаглади перчем и повтори:

— Чу ли?

— Чух.

— Я повтори!

Рицаря повтори всичко, дума по дума. Черният си глътна езика.

— Ей! — каза той — Ти си бил феминен бе!

— Феномен — поправи го малякът. — Феминен значи на френски „женски“.

— Така де, феномен! — рече добродушно черният. — Аз имам по френски тромбе. Значи, всичко помниш, а?

— Да — отвърна Рицаря кратко. За него наистина не представляваше никаква трудност повторението на няколко глупави изречения. Ненапразно учителите го наричаха „вундеркинд“.

— А сега — подхвана черният, — преди да положиш клетва, ще ти покажа колко съм силен. — Протегна ръка встрани, малякът чевръсто му подаде една керемида. Черният я положи върху лявата си длан и с рязък удар на десницата си я преполови. Сетне небрежно захвърли парчетата през прозореца. — Видя ли? А сега да почнем. Как се казваш?

Рицаря не отговори.

— Ей! — ядоса се другият. — Значи, си инатчия, а?

Мълчание.

— Добре тогава, щом като си такъв фатален, ние ще ти зададем още един въпрос и ако пак мълчиш, ще постъпим така безпощадно с тебе, че после на колене ще ни се молиш, но няма го майстора! В кой клас си?

Пак мълчание.

— Не виждаш ли какъв е слабак, войводо! — обади се дребосъкът със сопрана си. — Сигурно е в трети клас. За половин манш ще му направя туш.

Пленникът заплашително изръмжа. В отговор малякът го щипна по бедрото. Той изпищя.

В съседното легло дебелото момче панически се закри презглава с одеялото.

— Видяхте ли? — засмя се презрително малякът. — А ми се прави на Олег Кошевой.

— Кой е тоя бе? — попита черният строго, сякаш никой нямаше право да говори без негово разрешение.

— От книгата „Млада гвардия“ — поясни веднага дребосъчето. — Умря, ама нищо не издаде на фашистите. Като Малчика.

— Значи, е бил силен като нас!

— Митко Бомбата е по-силен! — намеси се третият данколовец.

— Дан Колов е най-силният от всички! — отсече черният, с което сложи край на дискусията. — А сега да видим колко силен е тоя мухльо.

Слушайки го, Рицаря си мислеше, че позицията му е много слаба и че след два-три противникови удара ще попадне в шах. Той не понасяше и най-малката болка и мисълта, че отново ще го щипят, го довеждаше до ужас. И трескаво затърси хода на белите, който би го довел ако не до победа, то поне до почтено реми. Да вика? Ще му запушат устата с изолирбанд — черният явно не се шегуваше. Да се бори? Вързан е. Пак и как ще се бори с тия страшни гиганти, които трошат керемиди с един удар на ръката и щипят така остро, сякаш мушкат с шило! Очевидно единственият изход е в маневрената игра.