Читать «Вярата на прокудения» онлайн - страница 10

Всяко пророчество, поне на повърхността си, бе предопределение. А Ричард вярваше, че човек сам създава собствената си съдба. Веднъж бе казал на Калан: „Пророчеството може само да констатира, че слънцето ще изгрее утре. Не може да ти нареди какво да направиш с деня си. Актът на изпълване на твоя ден със съдържание не е сбъдване на пророчество, а постигане на твоя собствена цел.“ Вещицата Шота бе предрекла, че Ричард и Калан ще заченат изчадие. Ричард неведнъж бе доказвал, че виденията на Шота, касаещи бъдещето, са ако не тотално неверни, то поне доста по—сложни и многопластови от едностранните й тълкувания. Калан, подобно на Ричард, също не прие предсказанието й за сина им.

В редица случаи интерпретацията на Ричард за едно или друго пророчество се бе оказвала вярна. Той просто не обръщаше внимание на казаното в прав текст и постъпваше както считаше за правилно. По този начин пророчеството в крайна сметка се сбъдваше, но по непредсказуеми пътища. Така то се оказваше едновременно доказано и опровергано, неспособно да доведе до нищо определено и демонстриращо неизменната си загадъчна същност.

Дядото на Ричард — Зед, — който фактически го бе отгледал недалеч от мястото, където се намираха в момента, не само бе пазил в тайна самоличността си на магьосник, но и от съображения за сигурността на Ричард бе скрил и факта, че неговият внук е син на Мрачния Рал, а не на Джордж Сайфър — човека, който го бе отгледал с любов. Мрачният Рал, магьосник с изключителна сила, бе опасният и жесток владетел на далечна Д’Хара. Ричард бе наследил магическата дарба по две кръвни линии. След като уби Мрачния Рал, той се възкачи на Д’Харанския престол. Тази страна представляваше за него загадка, не по—малка от собствената му дарба.

Калан, която бе родом от Средната земя, бе израснала сред магьосници. Способностите на Ричард надхвърляха всичко, което тя бе видяла у своите познати. Той притежаваше не само един, а множество аспекти на дарбата. Не едната, а двете й страни: той бе магьосник—войн. Част от облеклото си бе набавил от Магьосническата кула. Дрехите му не бяха обличани от три хиляди години насам — откакто на земята не се бе появявал магьосник—войн.

С изчезването на дарбата в човешкия род магьосниците намаляваха — Калан познаваше по—малко от дузина. Сред все пак съществуващите най—рядко се срещаха пророците — тя бе срещала едва двамина. Единият бе претеча на Ричард, което още повече съсредоточаваше виденията в рамките на дарбата му. Въпреки всичко за Ричард пророчеството си оставаше змия в леглото.

Внимателно и нежно, сякаш на този свят не съществуваше по—ценна вещ, той пое ръката й.

— Помниш ли колко пъти съм ти говорил за онези прекрасни места, за съществуването на които знам единствен аз — там, в планината, където съм отрасъл? За специалните места, които винаги съм мечтал да ти покажа? Ще те отведа там и ще бъдем в безопасност.

— Между теб и Д’Харанския народ съществува връзка, Господарю Рал — припомни му Кара. — Чрез нея те ще те открият.