Читать «Вярата на прокудения» онлайн - страница 11

— За враговете ни обаче не съществува такава връзка. За тях ще сме неоткриваеми.

Това явно се стори по—приемливо на Кара.

— Щом по тези места не е стъпвал човешки крак, значи няма и пътища. Как ще мине каретата ни? Майката Изповедник не може да върви пеш.

— Ще приготвя носилка. Двамата с теб ще пренесем Калан на ръце.

Кара кимна замислено.

— Така става. Щом мястото е необитаемо, поне вие двамата ще сте в безопасност.

— Определено ще е по—добре от тук. Надявах се местните да ни оставят на мира. Не очаквах, че мълвата за Ордена е стигнала насам — поне не толкова бързо. По принцип тези хора не са лоши, но са се забъркали в опасни дела.

— Да се надяваме, че тези нещастници вече са се гушнали под фустите на жените си. До утре сутрин едва ли ще ни навестят отново. Можем да оставим Майката Изповедник да почива тази нощ и да тръгнем преди изгрев слънце.

Ричард изгледа Кара многозначително.

— Един от тези мъже, Албърт, има син на име Лестър.

Въпросният Лестър и приятелят му Томи Ланкастър веднъж се опитаха да вдигнат оръжие срещу мен, задето си бях позволил да разтуря кефа на Ланкастър, който възнамеряваше да си достави удоволствие, като унижи трети човек. В крайна сметка двамата юнаци останаха без голяма част от предните си зъби. Албърт ще каже на Лестър за нас, което означава, че съвсем скоро ще знае и Томи Ланкастър.

Днес, когато Императорският орден тръби наляво и надясно за благородната война в името на доброто, с която се е захванал, такива като тях сигурно вече се виждат герои.

Местните хора не са войнствени, но днес ми се сториха доста по—неразумни, отколкото някога съм ги виждал. Нощес ще се лее алкохол, който ще им вдъхне допълнително смелост. Дотогава Томи и Лестър вече ще са се присъединили към останалите и ще разправят наляво и надясно колко несправедливо съм постъпил навремето с тях и каква заплаха съм за честните хора. Това ще взриви страстите. Понеже ни превъзхождат многократно по численост, ще започнат да си мислят, че да ни убият е въпрос на чест. Ще им се струва, че по този начин защитават семействата си и постъпват правилно, в съгласие със законите на обществото и повелите на Създателя. Замаяни от алкохола и предполагаемата слава, няма да ги свърта на едно място и едва ли ще изтраят до сутринта. Ще се върнат още тази нощ. Трябва да тръгнем незабавно.

Кара сякаш не се притесняваше толкова.

— Предлагам да ги изчакаме, а когато се появят, да приключим въпроса.

— По пътя ще съберат свои приятели. Докато стигнат дотук, броят им значително ще се е увеличил. Трябва да мислим за Калан. Не ми се ще да рискувам някой от нас с теб да бъде ранен. Нищо няма да спечелим, като се бием с тези мъже.

Ричард свали през главата си кожения ремък, на който бе закачена изкованата от злато и сребро ножница, и го увеси на стърчащ от една греда чеп. Кара скръсти ръце с явно недоволен вид. Предпочиташе да не оставя зад гърба си заплахи, за които не се е погрижила. Ричард вдигна от земята сгънатата си риза, която Калан не бе забелязала досега. Пъхна длан в ръкава и я нахлузи на гърба си.