Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 51

— Абсолютно забранена територия, капитане — обади се флагманският секретар.

Не че на Стен му пукаше — но все пак изви вежда питащо.

— Дамата е дъщерята на адмирала.

Стен се канеше да подхвърли нещо ехидно, но го спаси бръмченето на комуникатора. Въведоха го в кабинета на адмирала.

Думата „кабинет“ изобщо не отдаваше дължимото на това помещение. Според Стен по-царствено изглеждаха само някои церемониални зали в двореца на Императора. Винаги склонен към цинизъм, той се зачуди дали обзавеждането е купено с лични пари на Дорман, или адмиралът е измъдрил някоя хитринка.

Флотски адмирал Ксавие Рийн ван Дорман беше не по-малко интересна гледка. Мъж с вчесана беловласа грива, нетрепващ поглед, остра брадичка и внушителен гръден кош — всичко у него натякваше: „Водач“. Предводител, когото подчинените му ще следват и през портите на ада. След първите десетина минути от разговора Стен почти не се съмняваше, че именно там са обречени да попаднат повечето от тях.

За ван Дорман можеше да се каже, както се бе твърдяло и за друг офицер столетия по-рано, че никога не позволява някоя оригинална мисъл да му развали настроението.

Въпреки това наглед беше самото въплъщение на водач — достоен да говори пред всеки парламент, да уталожи тревогите на всеки политик, да произнесе реч на всеки банкет, да развее всеки флаг… и напълно негоден да командва флот, който според Стен можеше всеки момент да се окаже на първа линия в отбраната по време на война.

Ван Дорман беше извънредно учтив и умело стъпваше по минните полета на светските отношения. Несъмнено бе прегледал микрофиша с досието на Стен, преди капитанът да влезе при него. И явно най-силно любопитство го мъчеше за предишната служба на неговия нов подчинен — в самия дворец, командир на охраната на Императора, съставена от гурки.

Адмиралът се гордееше, че е успял няколко пъти да присъства на празненствата по случай Деня на Империята, а веднъж бе представен на Императора при масова церемония за връчване на награди.

— Убеден съм, капитане — подхвана Дорман, — че ще бъдете в състояние да ни запознаете със светските новости. Тук на Пограничните светове сме малко изостанали.

— Сър, ще се опитам… но съвсем малко съм участвал в приеми.

— О, не е страшно. Несъмнено съпругата ми и дъщеря ми ще ви помогнат да разберете, че знаете много повече, отколкото самият вие подозирате.

„Чудничка гнус. Ще трябва да си разменям любезности с цялото семейство“.

— Капитане, ще откриете, че службата ни тук е изключително интересна. Заради климата и факта, че сме толкова безнадеждно далеч от родните си светове, ние облекчаваме служебните задължения.

— Сър?

— Ще се убедите, че повечето си работа можете да свършите по време на първите дежурства. И тъй като не желая моите офицери да скучаят в гарнизона — скуката води към нездрави приумици, — се старая подходящите офицери да са на разположение за неизбежните дипломатически церемонии.

— Не съм сигурен дали ви разбирам.