Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 49

Голяма работа. Ако Стен беше любител на разкоша, щеше да направи избора на Бишоп и да лети с грамадните транспортни грозници.

23.

Стандартна задължителна гнусотия: след явяването си на нова служба офицерът трябва да се представи на новия си командир.

В Гвардията това означаваше, че човек трябваше да надене полупарадна униформа и да се яви в канцеларията на частта. Офицерът и новият му безстрашен предводител взаимно си взимаха мярката. На новодошлия се възлагаха задължения, изслушваше и каквито хитрини „старецът“ реши да сподели с него или да му пробута.

На Стен му се наложи да научи, че във флота се държат малко по-официално.

Връчиха му на ръка „поканата“ да се срещне с адмирал ван Дорман. Беше напечатана. На истинска хартия. А това, досети се Стен, означаваше пълна парадна униформа. Целият в бяло. С ръкавици. Гадост, дори прическа.

С припряно шетане и рушвети Стен накара ординареца, зачислен към временното му жилище в казармата за офицери-ергени, да изглади униформата с електростатична ютия и да вземе назаем или да открадне от някого бели ръкавици. С прическата беше лесно, защото Стен не пускаше косата си по-дълга от два сантиметра.

В картичката имаше молба да благоволи да се яви в 14.00. Той реши да тръгне час по-рано с цивилна гравикола из претъпканите улици на град Кавит. Въпреки това стигна пред главния портал на флотската база със запас от цели двадесет минути.

Ченето му увисна, когато часовият на портала провери единствено документите му за самоличност и със скучаещ вид даде знак колата да влезе.

„Прелестно — рече си Стен. — Вече сме на ръба на какво ли не, а шофьорите на такси могат да си влизат където пожелаят. Страхотна охрана, няма що“.

Плати за таксито, излезе и се опули.

Флагмански кораб на 23-ти флот беше имперският кръстосвач „Блатен паток“. Стен бе потърсил данните за кораба и узна, че е построен преди почти седемдесет и пет години и че вместо да го пратят за вторични суровини, го обновявали периодично. Описанието обаче изобщо не даваше представа колко страшно изглежда „Блатен паток“ — „страшно“ в смисъл отвратително.

Очевидно по времето на създаването си кръстосвачът е бил върхово постижение като корпус, мощност и въоръжение. Обновяването бе започнало с разрязването на кораба и добавянето на още 500 метра по средата. Следващото го бе украсило с издутини по корпуса.

По-късно хората, променящи конструкцията, изпаднали в отчаяна безизходица как да се справят с допълненията — „Блатен паток“ вече можеше да бъде описан като тантурест кръстосвач, халосал се много яко в твърдо препятствие, без да се разпадне.

А като великолепен завършек на всичко върху корпуса стърчаха две добавки — кули, които веднага би припознал като свои всеки китайски император от династията Тан на древната Земя.

И понеже „Блатен паток“ никога не бе участвал в бойни действия, тези израстъци не пречеха. Корабът, излъскан до блясък, се използваше за церемониални посещения в ролята на флагман. Спускаше се в атмосферата достолепно като кралица-майка, която слиза по стъпала, пременена в бална рокля. Ако му се наложеше да проведе планетарна атака, „Блатен паток“ или щеше да загуби управление, или да се запремята неудържимо. В аеродинамичен тунел модел на кораба би получил оценка за обтекаемост, колкото на свещник.