Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 5

Тя стисна ръката му и каза:

— Колко жалко, че почти свърши.

Стен се обърна към нея.

— Е, още не е свършило.

Притегли я в прегръдката си.

Всички признаваха, че двамата се бяха проявили великолепно в осуетяването на заговора по високите етажи на властта, насочен срещу Империята. Разбира се, накрая нищо не завърши безупречно, но човек не може да иска всичко наведнъж.

Както и да е, двамата получиха повишение и неколкомесечен отпуск. А благодарение на Айда, старата дружка на Стен от „Богомолка“, имаха предостатъчно пари да се насладят на почивката, както те си знаят.

И тъй, купиха си билети до далечен свят, състоящ се най-вече от безбрежен океан и хиляди идилични острови. Наеха амфибия и седмица след седмица блаженстваха, местеха се от островче на островче или просто пускаха котва в кроткото море, припичаха се на слънце и се любеха.

Нарочно се стараеха да не научават новини и да избягват всякакъв досег с външния свят. Имаха да уталожват прегрети нерви и да умуват лениво над бъдещето си.

Стен изобщо не беше сигурен, че очаква с нетърпение близкото бъдеще. Императорът не само го бе повишил, но и го беше посъветвал доста многозначително да се прехвърли на служба от армията в Имперския флот. А съветът от Командващия всичко, що съзре погледът му, както си знаеше Стен, беше равен на заповед.

Затова в очакването му какво ще го сполети се смесваха уплаха и мъничко вълнение. Да постъпи във флота, ако ще и с чин капитан трети ранг, означаваше да започне всичко отначало. Първо пилотското училище. Питаше се дали ще може да се върне на старата си работа, ако го изритат. Да му се не знае, охотно би станал отново дори добър тъп редник, на когото от нищичко не му пука.

„Да бе. Ако си вярваш, моето момче, значи можеш и да си купиш страшно изгодно чуден недвижим имот в блатата на някоя таанска затворническа планета“.

Стен бавно се събуди. Опипа до себе си и откри, че Лайза я няма. Тя беше в другия край на голямата стая в лодката и ровичкаше файловете на компютъра си за поща и телефонни обаждания.

— Сметка — мърмореше си под носа, — сметка, сметка, сметка, писмо, сметка, членски внос за полицейския синдикат, писмо… Ама че тъпотия! Стига бе, хора, нали съм в отпуск.

— Има ли нещо за мен? — мързеливо попита той.

Нямаше домашен адрес (още от седемнадесетгодишен), затова остави съобщение да му пращат всичко до къщата на Лайза.

— Ъхъ. Към петдесетина скапани обаждания. Все от един тип.

Той седна; гадно усещане полека плъзна от корема към гърлото му.

— Кой?

— Някой си капитан Ханкс.

Стен отиде при нея, наведе се над рамото й и чукна клавишите, за да прегледа файла. Ами да, ето ги — обаждане след обаждане от някой си капитан Ханкс. Общо взето Лайза не преувеличаваше — наистина бяха петдесетина.

Стен натисна клавиша, за да прослуша записаното съобщение на Ханкс. Пискливият гъгнещ глас се извисяваше от обикновена настойчивост чак до тревога десета степен. А същината се състоеше в искането Стен да се яви незабавно, ако не и още по-скоро. Отпускът му бил отменен и трябвало да се представи в Имперската летателна школа.