Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 4

По пътя към дома на Лайза положението не беше много по-добро. Фоулър бе затънал в почти триизмерно задръстване. Двамата едва разменяха по някоя дума, докато накрая не се измъкнаха от предградията, за да се насочат към огромната гора, над която бе закотвена къщата-лодка на Лайза.

— Винаги ли е било така? — зачуди се тя. — Или преди бях свикнала?

Капитан трети ранг Стен, доскоро зачислен към Дворцовата стража на Вечния император, не си направи труда да отговори. Беше си съвсем ясно какво означават униформите заедно с бойните коли и конвоите, които виждаха.

Направо си изглеждаше, че Първичен свят се готви да отблъсне нашествие. На Стен не му се вярваше това да е възможно. Но беше адски сигурно, че Императорът мобилизира сили за мащабна военна кампания. А Стен знаеше, че почне ли да се стреля, непременно ще се наложи и той пак да рискува задника си.

— Дори не ми се ще да знам… засега — подхвърли той. — Пък и имаме още малко отпуск. Хайде да му се насладим.

Лайза се гушна до него и започна да го гали по вътрешната страна на бедрото.

Отново ги обзе почти замайващият покой, който бяха открили в дългия си отпуск.

„Лодката“ се полюшваше на крепежните въжета високо над просторите на девствената гора — една от защитените диви територии, които бе определил Императорът. Но понеже средищната планета на неговата гигантска империя беше претъпкана, а наемите и цените на земята — астрономически, хората по принуда ставаха дяволски находчиви в намирането на жизнено пространство.

Като ченге Лайза не получаваше много внушителна заплата. Затова заедно с още мнозина се бе възползвала от една вратичка в имперския Закон за дивите земи. Никой не можеше да строи в гората, но в закона не се споменаваше нищо за въздуха над гората.

Ето как нейният хазяин бе взел под аренда забранената за обитаване земя, за да предлага захранваните с генератори на Маклийн големи къщи-лодки на всеки, който можеше да плати заселването си на борда им. Излизаше скъпичко, но Лайза си бе направила сметката, че може да си го позволи.

Опряха гравиколата в лодката и слязоха на палубата пред вратата. Лайза притисна палец към ключалката, разчитаща отпечатъка й, и вратата се прибра встрани. Преди да влязат, тя внимателно огледа помещението — навик на ченге, от който не можеше да се отърве. Едно от многото общи неща между нея и Стен. След годините, прекарани на служба в „Богомолка“, той за нищо на света не би влязъл в стая, без да се увери, че вътре всичко е поне горе-долу каквото трябва да бъде.

След няколко минути се бяха проснали на дивана — само отвориха широко прозорците, за да се махне застоялият въздух.

Стен посръбваше от бирата със смътната надежда, че тя ще прогони леката печал, от която нещо го стягаше в корема. И преди се бе влюбвал, имал бе връзки с много жени. За пръв път обаче оставаше насаме с жена толкова дълго, без и двамата да искат нещо, освен да се радват взаимно.