Читать «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)» онлайн - страница 254

XX. Към север

На третия ден от революцията Невянка и хаджи Евтим пътуваха във файтон за Бяла черква. Денят беше хубав, полето широко.

Хаджи Евтим пушеше и мълчеше. Той гледаше само Амбарица, която в кръгозора на север забиваше своята разтегната пирамида във вълни бели облаци. Но вероятно друго нещо занимаваше мислите му, защото той от час на час измърморяше на себе си загадъчните думи: „Нова земя, нова земя!…“

Невянка оставаше из пътя замислена. Тя дълго се удържава и крепи, па най-после обилен поток сълзи бликна из очите й, тя заплака с глас и захълца неудържимо, напусната внезапно от мъжеството, което вчера заран я крепи да може с ясна усмивка на лице и с китка в ръка да изпрати на Пловдивската станция Найдена, тръгнал доброволец за границата.

А отзад слънцето заливаше с празничен светлик чудните и живописни грамади на шумния Пловдив, дето сега се измътваше новото и бурно бъдаще на България.

15 априлий 1896 г.

София

info

Информация за текста

Първа публикация в сп. „Мисъл“, 1896 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3754]

Последна редакция: 2007-11-02 08:00:00

notes

1

Река Струма на турски се казва Гьопса.

2

Qui est ce terrible vieillard? (фр.) — Кой е този страшен старец?

3

Il est èxecuteur de gouverneur. (фр.) — Той е екзекутор при губернатора.

4

Ce monsieur éxerce la fonction de bourreau au près du gouverneur de Rostchouk? (фр.) — Този господин изпълнява службата на палач при губернатора на Русе?

5

Cré mon de Dieu! Ces gouverneurs russes ont leurs bourreaux? Mais c’est abominable! (фр.) — Господи! Тия руски губернатори имат при себе си палачи. Но това е ужасно!

6

Notez, Armand, cette monstruosité, ne l’oubliez pas dans la correspondence de demain (фр.) — Забележете, Арманд, не забравяйте това чудовище в утрешната си кореспонденция.

7

Отивам, отивам, майчице — балкани се не свършват, — гледам назад майчице — помощ не иде. — Това е руска война, майчице — който иде, — не се връща. — Називаемият Плевен, майчице — е един малък град. — Но на отсечените глави там — няма сметка. — Осман паша, майчице — отдаде ни на гибел…

8

Двете източнорумелийски партии се образуваха рязко и ясно още на 1881 година. До 1883 година те носеха имената на своите шефове, а оттогава докрая населението ги означаваше с прякорите: „Казионни“ и „Съединисти“, а по някъде — „червени и бели“. Официално обаче първите си даваха название „Народна либерална партия“, а вторите — „Народна партия“, които названия и ние задържаме тука.

9

Един особен „Комитет за издигане паметници на падналите във войната руси“ — посредством волни пожертвувания в Русия, беше се обърнал чрез руското правителство до румелийското за разрешение да построи един параклис и при Шипка.

Това разрешение веднага се даде подир 18 май 1884 г.

10

Qui perde au jeu gagne en amour (фр.) — Който губи в играта, печели в любовта.